Image Swap Static


ГЕОРГИ АРНАУДОВ "ВРАТИТЕ НА СЪНЯ"
Тихи и приглушени симфонии за струнен оркестър и пиано


I. Ти виждаш ли мечти, лица и пътища...
II. Животът не е сън...
III. Любов, присвита в мойто тяло...


Три кратки, притихнали и приглушени фрески образуват звуковото тяло на тази творба. Те са донякъде породени от едно съновидение потънало в странно и изпълнено с обем и великолепие усещане за досег с непознати звукови пространства. Съновидение което в един начален етап доведе до написването само на първата част, като една самостоятелна поема – а в един първоначален етап тя носеше заглавието „Вратите на съня“ – инспирирано впрочем от Павич. Творбата бавно придобиваше своите очертания, отделните звуци се подреждаха в своите контури капка по капка, а линиите израстваха и се разклоняваха бавно, при това много тихо. Пишейки – не само тази творба – по-скоро се усещам че рисувам звуци, като художник, нанасящ бавно, при това без всякаква последователност отделните щрихи, нюанси и образи. В последно време, най-често, като организиращ фактор ми помагат поетични текстове на Лорка, Микеланджело или Шекспир. При това не толкова, като конкретен поетичен образ или „разказ“, а по скоро, като конкретен текст който звучи в съзнанието ми и подрежда и организира всяка отделна линия, щрих, нюанс и най-вече цялостната форма.

В една от частите, впрочем, зад една от вратите, които ще отворите е закодиран и конкретен сонет на Лорка, от чиито "Сонети на мрачната любов" взех и заглавията на трите части. L"Сонети на мрачната любов", или както най-често биват наричани "сонетите" на Лорка е недовършен поетичен сборник, писан в последните години от живота на поета. Тъй като не е конкретна книга, блоя на сонетите варира в различните издания в зависимост от различините ползвани изворни източници. Колкото и кощунствено да е, си позволих да направя превод на три от сонетите, който прилагам тук:



   1.
   Харесваш ли града, когато всяка капка,
   с вода дълбае бавно дънера в средата?
   Ти виждаш ли мечтите, пътя и лицата,
   печалните стени, разкъсани от болка?

   Ти виждаш ли, луната горе синя чака,
   Хукар да я намокри в трели и кристали?
   Целуна ли прободените пръсти бяли,
   в любов разкъсани от тръните и камъка?

   О, помниш ли ме ти, когато се изправи,
   затворница на сенки и щурци, и там
   примряла в тишината на змията ме забрави?

   Нима не виждаш в тоз прозрачен въздух
   на далията болката и радостта,
   която прати ти в сърцето мое топло?


   2.
   Тази светлина от огън, който ме поглъща,
   Този сив пейзаж, обграждащ ме във кръг,
   Тази болка, за една единствена идея,
   Този ужас от света, небето, времето.

   Този кървав плач със който украсявам,
   лирата замряла вече, тлеещата факла.
   Тази тежест на морето, гдето ме удари,
   И скорпиона който, във гърдите ми живее.

   Те венец на любовта са, ложе на обиди,
   място без мечти, където сънища витаят,
   в руините на съсипаните ми гърди.

   И макар че търся на разсъдъка върха,
   искам аз сърцето ти, простряно в долината,
   в бурените на страстта на знание горчиво.


   3.
   Любов присвита в мойто тяло, смърт в живота,
   напразно чакам думите написани от теб
   и мисля си, че ако вехнещ като цвете,
   сам в себе си живея, искам да те няма.

   Безсмъртен въздухът е, камъкът инертен,
   той сянка не познава и не бяга с мрака.
   Сърцето вътре в мене не желае
   Кристалите от мед, луната що излива.

   Но аз изстрадах те, в отворените вени,
   с вълнение на звяр, с блаженството на гълъб,
   разкъсвам с нокти аз, цвета на твойто тяло.

   Обгърнат след това от словото на лудостта,
   о, нека да остана аз в покоя на нощта,
   с душата ми потънала във вечен мрак.

   Превод Георги Арнаудов

"Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика!" -Наталия Илиева, Култура; "Българският композитор Георги Арнаудов е създал голямо количество дълбоко вкоренени в минимализма творби, но и в същото време е сътворил един интензивен, населен с богато въображение вибриращ звуков свят, който настойчиво предизвиква конвенционалното мислене. Виталният навик на работа с множество от литратурни източници, различните естетични идеи, и съприкосновението с други форми на изкуствата открояват ярко неговата музика в днешната Европейска музикална култура..." -Ерик Салцман, Ню Йорк; "Един действително удивителен и прелестен диск..." –Барнаби Рейфилд, Fanfare, Ню Йорк; "...Затихнала и средновековно обагрена мистерия..." Роб Барнет, MusicWeb International; "Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва." -Наталия Илиева, Култура;

Copyright © 2017, Gheorghi Arnaoudov, All rights reserved