The three short poems were written by 28 years old Peyo Yavorov in 1907
and published for the fi rst time in 1910. For me Yavorov is one of the Bulgarian
poets whose work present the hardest challenge for the composer who dares to
convert his words into music. Frankly speaking – he doesn’t give himself up easily!
The above comes as no surprise however, bearing in mind the poet’s incredible
power of speech, the amazing emotion and energy arising from his works,
and the melody, interval structures and beautifully shaped rhythmical lines. And
referring to the vocal cycle presented here my task was to follow the powerful
poetic will of Yavorov, and to try to structure and translate into musical language
the subtle tragedy of these verses…
LONESOME WHISPERS
Peyo Yavorov
Rain, always rain
Rain, always rain: Does the sky shed tears
over the bold ground?
Mists – unfathomable maw, a yawning dragon,
always gray….
The spring vanished, far away in memory.
Will it return indeed? It will not.
Nevermore!
Tears, tears singing for the world: O wail,
until your heart can cry no more
o, wail of grasping anguish in dry hands,
with sinking icy heart….
The spring vanished, far away in memory.
Will you not dream? You will not.
Nevermore!
The joy is wrung out
The joy is wrung out – permeated,
barren, dead,
and the grief
abjectly is defeated – the glass drained.
Woe betide your soul with chilly anger seeped!
A life, within life and world – a mystery with
mockery solved,
and the death
bereft so boldly of the veil of dream.
Woe betide your still breathing soul!
Against a dormer-window bumps a fly
Against a dormer-window
a fly keeps bumping.
Inside – subdued warmth and pleasantness
And in someone’s half-sleep whispers wake.
Amidst the winter, lifeless endlessness
The scope is unbounded there without.
Against a garret-window
bumps a fly.
And where she searching, helpless midge, so dear?
And I fix my eyes on her – a giant
who shades the world
In front of an unspoken question
On broken garret-window froze to death a fly.
(1907)
Translation by Gheorghi Arnaoudov,
edited by Sonia Rouve-Ouvalieva
Тези три кратки поеми са написани от 28 годишния Пейо Яворов през 1907 и ся публикувани за пръв път 1910 в знаменитата
антология "Подир сенките на облаците". За мен Яворов е един от българските поети, чиито творби представляват най-трудното предизвикателство за композитора, който се осмели да преведе думите му в музика. Честно казано - той не се предава лесно! Това не е никак изненадващо, като се има предвид невероятната мощ на поетичното му слово и невероятна емоция и енергия, произтичащи от неговите произведения, мелодката, интервалните структури и красиво оформени ритмични линии. Колкото до представения тук вокален цикъл, моята задача беше да следвам силната поетична воля на Яворов, и да се опитам да структурирам и преведа на музикален език фината трагедията на тези стихове ...
ШЕПОТ НАСАМЕ
Пейо Яворов
Дъжд, все дъжд
Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива
над оголялата земя?
Мъгли - бездънна паст, - прозината ламя,
вечно сива...
Изчезна пролет в спомена далече.
Нима ще да се върне? Няма да се върне!
Нивга вече.
Сълзи - в песни за света: плачи додето
изплачеш ледено сърце,
плачи на жадна мъка в сухите ръце,
с лед в сърцето...
Изчезна пролет в спомена далече.
Нима ще да я сънуваш? Няма да сънуваш!
Нивга вече.
Разтръгната е радостта
Разтръгната е радостта – проникната,
обезплодена,
а скръбта
презряно е разбита – чаша доцедена.
И горко ти душа от хладен яд пропита!
Живот в живота и света – загадка с присмех
разрешена,
а смъртта
на блянът от воала смело е лишена.
И горко ти душа все дишаща остала!
Една муха се бие по стъклото
Една муха се бие по стъклото
на широкия прозорец.
Тук вътре мека топлота, приятност
и нечий шепот в странен полусън;
средизимна, мрътвосива необятност,
простора се открива там отвън.
Една муха се бие по стъклото
на разделния прозорец.
Къде се тя стреми – мушица, шушка – ?
И аз се взирам, ето я колос,
вселената засенил и се люшка
пред сянката си гръмнат, – ням въпрос – !
Една муха замръзна връх стъклото
на студения прозорец.
(1907)
|
