Георги Арнаудов
ВРАТИТЕ НА СЪНЯ
Тихи и приглушени симфонии за струнен оркестър и пиано

По Федерико Гарсия Лорка

„Тази творба е написана в края на 2015 г. и началото на 2016 г. Премиерното изпълнение беше реализирано в два последователни концерта в края на април 2016 г. Първото в София на 25 април 2016 с Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Иван Стоянов и Десислава Щерева - пиано, а второто два дена по-късно, в Габрово на 27 април 2016 с "Габровски камерен оркестър" с диригент Иван Стоянов и Мирела Валявичарска - пиано. Едно кратко, но важно уточнение изисква да кажа ,чи първата част на "Вратите на съня" - "Ти виждаш ли мечти, лица и пътища..", която по първоначалния ми замисъл трябваше да съставлява и "цялата творба" - естествено пак под заглавието "Вратите на съня" прозвуча за пръв път на 4 юни 2015 г., в рамките на Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици" в изпълнение на великолепния Академичен оркестър "Камерата Орфика НБУ", под диригентството на маестро Найден Тодоров. Написването на втората и третата част на творбата стана в кра на 2015 и началото на 2016. Тогава дадох и заглавията на трите части съответно:

I. Ти виждаш ли мечти, лица и пътища...
II. Животът не е сън...
III. Любов, присвита в мойто тяло...

Заглавия, взети от прочутата стихосбирка на Федерико Гарсия Лорка "Сонети на мрачната любов".

Три кратки, притихнали и приглушени фрески образуват звуковото тяло на тази творба. Те са донякъде породени от едно съновидение потънало в странно и изпълнено с обем и великолепие усещане за досег с непознати звукови пространства. Съновидение което в един начален етап доведе до написването само на първата част, като една самостоятелна поема – а в един първоначален етап тя носеше заглавието „Вратите на съня“ – инспирирано впрочем от Павич. Творбата бавно придобиваше своите очертания, отделните звуци се подреждаха в своите контури капка по капка, а линиите израстваха и се разклоняваха бавно, при това много тихо.
Пишейки – не само тази творба – по-скоро се усещам че рисувам звуци, като художник, нанасящ бавно, при това без всякаква последователност отделните щрихи, нюанси и образи. В последно време, най-често, като организиращ фактор ми помагат поетични текстове на Лорка, Микеланджело или Шекспир. При това не толкова, като конкретен поетичен образ или „разказ“, а по скоро, като конкретен текст който звучи в съзнанието ми и подрежда и организира всяка отделна линия, щрих, нюанс и най-вече цялостната форма. В една от частите, впрочем, зад една от вратите, които ще отворите е закодиран и конкретен сонет на Лорка, от когото впрочем взех и заглавията на трите части.

Програма от премиерата от 25 април 2016

"Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика! По някакъв чуден начин Арнаудов е разточително пестелив по отношение на мелодика, средства - всичко е сведено до почти неосезаема пластика. Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва."

Вратите на съня - величие, смирение и красота
Наталия Илиева, Култура - Брой 19 (2856), 27 май 2016