"Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика!" -Наталия Илиева, Култура; "Българският композитор Георги Арнаудов е създал голямо количество дълбоко вкоренени в минимализма творби, но и в същото време е сътворил един интензивен, населен с богато въображение вибриращ звуков свят, който настойчиво предизвиква конвенционалното мислене. Виталният навик на работа с множество от литературни източници, различните естетични идеи, и съприкосновението с други форми на изкуствата открояват ярко неговата музика в днешната Европейска музикална култура..." -Ерик Салцман, Ню Йорк; "Един действително удивителен и прелестен диск..." –Барнаби Рейфилд, Fanfare, Ню Йорк;"...Затихнала и средновековно обагрена мистерия..." Роб Барнет, MusicWeb International; "Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва." -Наталия Илиева, Култура;



shipwrecklibrary

17 Декември 2019
SHIPWRECK LIBRARY, New York
от Алан Ръч - В: Борхес, Градината с разклоняващите се пътеки

БОРХЕС И МУЗИКАТА – ГЕОРГИ АРНАУДОВ


Борхес винаги е бил очарован от тангото и дори е автор на няколко „милонги“ - аржентински народни песни, изпълнени със страст, чест и отмъщение. многобройни музикални творби са били вдъхновени от Борхес, от лирически коментари на поезията му до сюрреалистични фрагменти от класиката на музикалния авангардна класика, коментиращи неговата фабулистка проза. Този раздел на Градината представя бележки за тези произведения и техните композитори.
Георги Арнаудов е български минималист, който пише духовна музика, която сътворява невъобразими „мистични пространства”. Докато светската музика, стремяща се към религиозност, е твърде често пронизана с клишета, от "new age" музика до "inspirational"-ните филмови партитури - дори Джон Tavener от време на време се отдаваше на сантименталноста - неспокойната, търсеща музика на Георги Арнаудов избягва безпогрешно тези клопки. Възприемайки дисонанса и намирайки красотата в странното, музиката му остава вкоренена в авангарда, но неговата елегантност и острота могат да бъдат приети изцяло и те са уместни и достъпни. Трудна за категоризиране и невъзможна за предвиждане, музиката на Георгий Арнаудов наистина може да бъде категоризирана с така злоупотребяваното понятие „уникална“. - Алан Ръч, Shipwreck Library, Ню Йорк.

още...


Arnaoudov_Kultura

7 Декември 2019
Култура от Митко Новков

НА РЪБА НА ТИШИНАТА, ПРЕКОСЯВАЩ ВРЕМЕНАТА

Разбира се, всеки, що-годе запознат с историята на съвременната класическа музика, веднага ще се сети за Джон Кейдж и неговата прочута пиеса „4.33“, назовавана още „Пиеса на тишината“. Струва ми се обаче, че разликата между „4.33“ на Джон Кейдж и FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) на Георги Арнаудов е радикална: Кейдж държи на случайността, любимата му книга е „И Дзин“, „Книга на промените“, и неговата пиеса се превръща във вместилище на тази случайност – някой слушател ще се изкашля, тук ще изскърца стол, там ще прошумоли програмка; „4.33“ се пълни с различни звуци, бих ги нарекъл дори шумове, които всъщност съставляват нейното съдържание.
Докато при FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) имаме организирана, извикана, нарочна, та дори, ако щете, принудена, настоятелна, дисциплинираща тишина, която е толкова задължаваща, толкова императивна, че не само оркестърът или певицата, ами и самата публика не смее да шукне. Кейдж оставя звуците да нахлуят в тишината, Арнаудов заставя звуците да потънат (или да се възвисят) в тишината; неслучайно Наталия Илиева пише за неговата музика („Червените свитъци“): „Всъщност само творбата на Георги Арнаудов се вписваше в идеята за тишината – с неописуемата красота на натуралния звук, на чистата линия в ефира и отзвучаването?, в представата за небесното“.

още...


Arnaoudov K Weekly

11 октомври 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Наталия Илиева

КОНЦЕРТ НА КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ЗАБРАНЕНИЯ ГРАД
Палитра с акварелни багри


Концертът беше щастлива възможност за досег с друга култура, за навлизане в нови интонационни и емоционални селения – не само поради покоя на безкрайните, сякаш лишени от напрежение пентатонични подредби, а и заради ярката роля на всеки тембър. В този смисъл би трябвало да се разглежда и произведението на Георги Арнаудов „Среднощни песни и поеми” – инструментална музика върху четири класически китайски поеми, да се усети вдъхновението на автора в контекста на средата, която го е породила (произведението е резултат на участието му в музикантска експедиция в Китай и Монголия в 2018 г. и е посветено на камерния оркестър „Забранения град” и на диригента му проф. Лиу Шън.) Вдъхновено е от четирима различни поети от древността – какъв пиетет на китаеца към изящното слово! Всяка от поемите е свързана със символиката на определено годишно време. Типичната Арнаудова статика отвежда назад, към Пътя на птиците, с изяществото на символиката, с пестеливостта на средствата. Поетиката на бавното, статично разгръщане се нарушава в третата част, която навлиза с лека темброва агресия, но и тя се разтваря в обикнатото от композитора безвремие..

още...


Arnaoudov K Weekly

26 Юли 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Д-р Грегъри Майерс

ПРЕДИ И ОТВЪД ВРЕМЕТО
Музика на границата на две хилядолетия
– авторски концерт във Ванкувър на композитора Георги Арнаудов


Програмата бе открита с първата творба от музикалната трилогия Пътят на Птиците, написана за сопран и различни инструментални конфигурации в периода между 1995-1996. По думите на композитора, трилогията представлява три големи фрагмента от неговите цикли за сопран и различни камерни ансамбли, основани на българска любовна поезия от епохата на българското Възраждане (XVII-XVIII век). Текстовете са взети от загребското издание от 1861 г. на Български народни песни на братята Димитър и Константин Миладинови, български патриоти, които са правили своите теренни изследвания и проучвания в региона на Македония. Въпреки че трилогията Пътят на птиците е била написана преди 23 години, втората и третата части така и не са били изпълнявани до края на този следобед. В своето описание на Пътят на Птиците I – написана за сопран, флейта и цигулка – Арнаудов набляга на значението на партията на флейтата, разбирана от него като виртуозна рага, развиваща се върху статичен cantus firmus в гласа. Отвъд това описание, творбата може да бъде най-добре разбирана като странен, комплексен вид мотет, който се основава върху една въображаема песен, написана в западен родопски стил. Творбата беше изпълнена за пръв път във Ванкувър от Ярило още през 2007 пак в същия състав..

още...


Arnaoudov K Weekly

26 Април 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Наталия Илиева

ПИАНИСИМО 2019:
Вулканични страсти и космическа извисеност


Концертът на Котаро Фукума беше единият аспект на музиката на тишината. Другият аспект беше европейското усещане за тишина, за музиката, която отглъхва или която се осъзнава след отглъхването. Такава беше идеята на концерта на прекрасния флейтист Карстен Маккол (Германия, Холандия) и пианистката Камелия Миладинова (България, Холандия) – концерт в две части, композиран около идеята за тишината и осмислянето на звука спрямо нея. Лота Венекоски („От атмосферата”) и Исан Юн („Гарак”), Георги Арнаудов („Червените свитъци”) – в първата част, наречена Тишина, и Соната в си минор от Бах и Сонатина от Булез – във втората, наречена След тишината. Всъщност, само творбата на Георги Арнаудов се вписваше в идеята за тишината – с неописуемата красота на натуралния звук, на чистата линия в ефира и отзвучаването й, в представата за небесното. Невероятен виртуоз е Карстен Маккол и майсторството му беше не само и не толкова в бравурата на пиесите на Бах и Булез, а в нереално тихата звучност на флейтата във висок регистър в „Свитъците” на Георги Арнаудов.

още...


Arnaoudov K Weekly

26 Юли 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Георги Арнаудов

МУЗИКАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ.
Употреба – зло-употреба – съотнасяне


Това правене на музика е коренно различно от всички познати ни музикални практики и взирането в него не е чак толкова безполезно. То е белязано от две основни неща – осъществява се с голяма скорост и в големи количества. Съотнасянето на тези две качества бързо и много ни залива отвсякъде и все повече имаме чувството, че нещо не върви. Това води към мащабно и неконтролирано коригиране на съществуващи норми, към видоизменяне на културната, познавателната или индивидуалната психологическа организация на творческия процес и преосмисляне на цялата позната ни досега практика на създаване и изпълнение на музика. Това води и до едно ново разбиране на възможните функции и парадигми на понятията автор, творба, форма, жанр, публика, които, по думите на американския литературовед Ихаб Хасан, стават все по „съмнителни, но далеч от невалидност, преобразуващи се по множество начини”.

още...



Arnaoudov_Kultura 4 май 2018
Култура - Брой 17 (3206)
от Екатерина Дочева

БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН НА УДАРНИТЕ


Новата композиция на Георги Арнаудов, която е имала своята световна премиера в Пекин, в оригинал е оркестрирана за традиционни китайски инструменти. За софийската си премиера Арнаудов е претворил пиесата си за вибрафон, маримба и симфоничен оркестър, а заглавието е дълго и трудно за запомняне: „Среднощни песни” – четири антични взора към Небесния свод от сезоните на Поднебесната”. Арнаудов умее да гради древна музикална аура, а от две години импулсите към древността за него идват от Китай. Самото значение на думата взор в тази култура е комплексно и предлага различни перспективи. Музикалната картина разчита на деликатни движещи жестове, с извайване на дълга звукова линия, през детайлните игри с тембрите и тяхното комплицирано съчетание. Създава се външно медитативна атмосфера на застиналост, която обаче излъчва променящо се вътрешно напрежение и чрез солиращите вибрафон (Сара Чакърова) и маримба (Анастас Паев). Софийската филхармония под диригентството на Любомир Денев-син бе достатъчно рефлективна в създаването на своеобразната звукова магма в подкрепа на изкусните темброви движения. Но, според мен, тази творба изобщо не влезе в естетическия контекст на концерта с финеса и деликатността си. Някак потъна в обкръжението от звукова първосигналност.

още...



Arnaoudov_Kultura

26 януари 2018
Култура - Брой 3 (3192)
от Екатерина Дочева

СОЛО АНЯ ЛЕХНЕР


Нейният музикален свят се обитава от близки до нашето време гласове. Това тя потвърди и на втория си рецитал. Който започна с пиеси от „Музикални настроения” (1605) на малко познатия шотландски композитор Тобиас Хюм (1569-1645) – войник и музикант, изпълнител на виола да гамба. Счита се, че неговите пиеси са сред най-ранните примери на употреба на пицикато и кол леньо. Без да спира, Лехнер премина към „Три сонета по Микеланджело” на Георги Арнаудов. Гласовете от ХVII и ХХI век се сплетоха в съгласие и единство, осъществиха лелеян кръговрат във времето. Сонетите на Арнаудов събират двете епохи през изповедния глас на инструмента. Самата графика на пиесите особено напомня субтилното изписване на буквите в почерка на Микеланджело. Звуците се редят, сякаш рисуват дантелена розета, и този тип образност бе последователно изваяна в прочита на Лехнер, в който напрегнатата изразителност на сонетите бе положена в тишината с притаено дихание, с фина, брилянтна артикулация. И с естествено подчертаване на импровизационния характер на фактурата на тези пиеси, „събудени” от ренесансовия дух.
От рецитала ще извадя още две преживявания – с Лучано Берио и Валентин Силвестров. Много рядко тук идва музикант с такива качества и вътрешна отдаденост на езика на своите съвременници. Кратката пиеса на Берио „Les mots sont all?s…(1979), написана за 70-годишнината на големия швейцарски музикант и меценат Паул Захер, е уникална с идеята си всеки тон от образуващите името Sacher с мелодичните обращения и ритмични трансформации да бъде разделен от следващия с трийсетивторина пауза... Това умишлено цезуриране създава своеобразна задъханост на музикалното слово в първия дял на пиесата. Тя бе предадена от Лехнер деликатно, но отчетливо; тя използва и ресурсите на реверберацията, за да успокои вълнението на фразата и да подчертае емоционалната напрегнатост на интерваликата в средния дял. Освен инструменталист с впечатляващ звуков арсенал, Лехнер е и много логичен музикант...

още...


© 2020, Gheorghi Arnaoudov
© 2020, Paintings by Yassen Panov
Contact e-mail: garnaoudov(at)gmail.com