|
|
 |
|
|
Decrescendo
НАЙ-НОВИЯТ ЗВУКОВ КАТАЛОГ
НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
От Екатерина Дочева
Публикувано на 10 Юни 2023
Словото вдъхновява внимателно структурирано звуково пространство с различни семантични внушения. Мелосът “върви” проектиран в отделните инструменти, в имитативно движение, успокоено от фино изтеглени продължително звучащи тонове, които създават допълнителни пластове в звуковата аура. И също добавят впечатлението за непрекъсваемост в тоновия наратив, въпреки ефимерните финали във фразирането, фиксиращи само много кратък отдих- разреждане на гъстотата в музикалния изказ. Звукосъчетанията са изключително изпипани, важни сами за себе си, но също така формират едно припхлъзващо се времепространство, в което се нанасят натоварени със смисъл тонове-знаци. Всеки може да се опитва да ги разчита както пожелае. Дори си мисля, че и за самия автор някои от тях са все още енигма или добавят към енигматичната си същност в протичането на процеса, назован “Каталог…” Един процес, който може да продължи безкрайно (“ние сме в коя да е точка…” – Борхес). Този код на мислене ни дава самият автор. Като леко повдига завесата в третата част на композицията, с неумолимата изкованост на тежкото остинатно движение в пианото, придружено от виолончело, което обрасва с повтарящи се мотиви в кларинета и двете цигулки. Завършва, като по-скоро спира движението и ако не гледаш изпълнителите ще помислиш, че ще поеме отново – в следваща посока.
още...
Shipwreck Library, New York
МУЗИКАТА НА ДЖОЙС
АРНАУДОВ: FOOTNOTE
Публикувано на 26 юни 2022
Носеща невероятно дългото заглавие FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) – въображаема интерлюдия към второ действие на „Tristan und Isolde“ по поемата на Джеймс Джойс, тази 15-минутна творба е написана за виолончело, камерен ансамбъл, и сопрано Sprechstimme. Както подсказва заглавието, творбата е замислена като „въображаема интерлюдия“ за II действие от операта „Тристан и Изолда“ на Вагнер, свързваща сцената, където Изолда е заедно със своята прислужница Бранген и очаква среща с любовника си Тристан. (Немският в заглавието е частично измислен, комбинирайки архаично притежателно време с дума, измислена от семиотика. Т оби могло да се преведе като „...и епизодът на пропадането на Изолда във всички знаци и значения.“) докато добавя „джойсова интерлюдия“ към тази на Вагнер. Шедьовърът може да се счита за акт на безразсъдна арогантност, Арнаудов го прави умно, избягвайки пародията и пастиша и запазвайки собствения си отчетлив глас. FOOTNOTE може да се корени в плътния романтизъм на Вагнер, но е подхранвана и оформена от идиомите на Арнаудов от двадесети век.
Текстът на FOOTNOTE е взет от поемата на Джеймс Джойс „Молитва“, мъчителен вик за еротично заличаване, написана през 1924 г. и публикувана в Pomes Penyeach. Чувствителен към мелодрамата на стихотворението, Арнаудов поставя крещящите думи на Джойс в устата на жена, доверяваща най-съкровените си желания и страхове, нощна монодрама, напомняща Erwartung на Шенберг. Въпреки това, за разлика от Ервартунг, тук няма оперни фойерверки, които да озарят Sprechstimme - „молитвата“ на Изолда е стон, шепот, дъх в нощта. Тази парникова атмосфера става още по-екзотична с вплитането на фрагменти от латински, вмъкнат между строфи на Джойс: “Sanguis natura calidus et humidus est, colore ruber, qualitate dulcis.” По Хипократ, това следва да бъде преведено като: “По природа, кръвта е гореща и влажна, червена на цвят и сладка по качество.”
Още...
Портал "Култура"
ИДЕОЛОГИИ НА ЕКСТАЗА
От Михаил Неделчев
Публикувано на 27 Май 2022
Което и произведение на Георги Арнаудов да посочим, да изберем, почти винаги ще се срещнем с въплъщения на екстазното, с изрази на екстатическото. Дали ще е „Влахерна. Покров Богородичен“ за симфоничен оркестър, или „Un pan de ciel aux millieu du sillence“ („Късче небе в средата на тишината“) за соло пиано (изпълнявано от Анжела Тошева), дали „Incarnation dans la lumiere (Ritual II) – отново за пиано, свири Боян Воденичаров, или „Пътят на птиците“ и „Най-високата точка на вътрешността“ (две от звуковите поеми, където се следва дирята на сътворението, плод на съвместната работа с хореографката Мила Искренова; творби, преодоляващи непреодолимата идея за гравитацията, а „Най-високата точка на вътрешността“ е определена като „гигантски акузматичен колаж от звуци, акустична, конкретна, електронна /…/ обработена музика, предназначена за спектакъл на танцов театър“. Тук ще подредим и поредицата от творби на проф. Георги Арнаудов, плод на въздействията на среднокитайската музикална традиция – възникнали след вълнуваща творческа практика в Поднебесната империя. За „Влахерна. Покров Богородичен“, за въздействието на легендите, чути и видени в Цариград, сам композиторът свидетелства: „Бях истински поразен, потресен. Седнах и започнах да си казвам молитви и колкото и налудничаво да звучи, чувах музика. Съзнанието ми се изпълни със звуци. /…/ Но да си кажа честно, пишех с помощ отгоре“. Според проф. Елисавета Вълчинова-Чендова: „Творбата е изградена върху основен звуков комплекс от 5 тона… Според композитора това са звуците, които до днес могат да бъдат дочути в капките на свещения извор в южната страна на храма. Сълзи, които като че ли продължават да се молят за нашето спасение, капките на извора са и сълзите на Дева Мария (звуков образ в низходящата терца)“.
На цялостното магическо творчество на Георги Арнаудов е посветена удивителната като оформление и като музиковедска концепция голяма монография на доц. Илия Граматиков. Отделните творби на Георги Арнаудов са анализирани в грандиозни културни и художествено-музикални контексти (от образците на ранния Ренесанс до Арво Пярт). Самата тази възможност е една невероятно висока оценка за създаденото от Георги Арнаудов.
Още
17 Декември 2019
SHIPWRECK LIBRARY, New York
от Алан Ръч - В: Борхес, Градината с разклоняващите се пътеки
БОРХЕС И МУЗИКАТА – ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Борхес винаги е бил очарован от тангото и дори е автор на няколко „милонги“ - аржентински народни песни, изпълнени със страст, чест и отмъщение. многобройни музикални творби са били вдъхновени от Борхес, от лирически коментари на поезията му до сюрреалистични фрагменти от класиката на музикалния авангардна класика, коментиращи неговата фабулистка проза. Този раздел на Градината представя бележки за тези произведения и техните композитори.
Георги Арнаудов е български минималист, който пише духовна музика, която сътворява невъобразими „мистични пространства”. Докато светската музика, стремяща се към религиозност, е твърде често пронизана с клишета, от "new age" музика до "inspirational"-ните филмови партитури - дори Джон Tavener от време на време се отдаваше на сантименталноста - неспокойната, търсеща музика на Георги Арнаудов избягва безпогрешно тези клопки. Възприемайки дисонанса и намирайки красотата в странното, музиката му остава вкоренена в авангарда, но неговата елегантност и острота могат да бъдат приети изцяло и те са уместни и достъпни. Трудна за категоризиране и невъзможна за предвиждане, музиката на Георгий Арнаудов наистина може да бъде категоризирана с така злоупотребяваното понятие „уникална“. - Алан Ръч, Shipwreck Library, Ню Йорк.
още...
7 Декември 2019
Култура от Митко Новков
НА РЪБА НА ТИШИНАТА, ПРЕКОСЯВАЩ ВРЕМЕНАТА
Разбира се, всеки, що-годе запознат с историята на съвременната класическа музика, веднага ще се сети за Джон Кейдж и неговата прочута пиеса „4.33“, назовавана още „Пиеса на тишината“. Струва ми се обаче, че разликата между „4.33“ на Джон Кейдж и FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) на Георги Арнаудов е радикална: Кейдж държи на случайността, любимата му книга е „И Дзин“, „Книга на промените“, и неговата пиеса се превръща във вместилище на тази случайност – някой слушател ще се изкашля, тук ще изскърца стол, там ще прошумоли програмка; „4.33“ се пълни с различни звуци, бих ги нарекъл дори шумове, които всъщност съставляват нейното съдържание.
Докато при FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) имаме организирана, извикана, нарочна, та дори, ако щете, принудена, настоятелна, дисциплинираща тишина, която е толкова задължаваща, толкова императивна, че не само оркестърът или певицата, ами и самата публика не смее да шукне. Кейдж оставя звуците да нахлуят в тишината, Арнаудов заставя звуците да потънат (или да се възвисят) в тишината; неслучайно Наталия Илиева пише за неговата музика („Червените свитъци“): „Всъщност само творбата на Георги Арнаудов се вписваше в идеята за тишината – с неописуемата красота на натуралния звук, на чистата линия в ефира и отзвучаването?, в представата за небесното“.
още...
11 октомври 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Наталия Илиева
КОНЦЕРТ НА КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ЗАБРАНЕНИЯ ГРАД
Палитра с акварелни багри
Концертът беше щастлива възможност за досег с друга култура, за навлизане в нови интонационни и емоционални селения – не само поради покоя на безкрайните, сякаш лишени от напрежение пентатонични подредби, а и заради ярката роля на всеки тембър. В този смисъл би трябвало да се разглежда и произведението на Георги Арнаудов „Среднощни песни и поеми” – инструментална музика върху четири класически китайски поеми, да се усети вдъхновението на автора в контекста на средата, която го е породила (произведението е резултат на участието му в музикантска експедиция в Китай и Монголия в 2018 г. и е посветено на камерния оркестър „Забранения град” и на диригента му проф. Лиу Шън.) Вдъхновено е от четирима различни поети от древността – какъв пиетет на китаеца към изящното слово! Всяка от поемите е свързана със символиката на определено годишно време. Типичната Арнаудова статика отвежда назад, към Пътя на птиците, с изяществото на символиката, с пестеливостта на средствата. Поетиката на бавното, статично разгръщане се нарушава в третата част, която навлиза с лека темброва агресия, но и тя се разтваря в обикнатото от композитора безвремие..
още...
26 Юли 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Д-р Грегъри Майерс
ПРЕДИ И ОТВЪД ВРЕМЕТО
Музика на границата на две хилядолетия
– авторски концерт във Ванкувър на композитора Георги Арнаудов
Програмата бе открита с първата творба от музикалната трилогия Пътят на Птиците, написана за сопран и различни инструментални конфигурации в периода между 1995-1996. По думите на композитора, трилогията представлява три големи фрагмента от неговите цикли за сопран и различни камерни ансамбли, основани на българска любовна поезия от епохата на българското Възраждане (XVII-XVIII век). Текстовете са взети от загребското издание от 1861 г. на Български народни песни на братята Димитър и Константин Миладинови, български патриоти, които са правили своите теренни изследвания и проучвания в региона на Македония. Въпреки че трилогията Пътят на птиците е била написана преди 23 години, втората и третата части така и не са били изпълнявани до края на този следобед. В своето описание на Пътят на Птиците I – написана за сопран, флейта и цигулка – Арнаудов набляга на значението на партията на флейтата, разбирана от него като виртуозна рага, развиваща се върху статичен cantus firmus в гласа. Отвъд това описание, творбата може да бъде най-добре разбирана като странен, комплексен вид мотет, който се основава върху една въображаема песен, написана в западен родопски стил. Творбата беше изпълнена за пръв път във Ванкувър от Ярило още през 2007 пак в същия състав..
още...
26 Април 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Наталия Илиева
ПИАНИСИМО 2019:
Вулканични страсти и космическа извисеност
Концертът на Котаро Фукума беше единият аспект на музиката на тишината. Другият аспект беше европейското усещане за тишина, за музиката, която отглъхва или която се осъзнава след отглъхването. Такава беше идеята на концерта на прекрасния флейтист Карстен Маккол (Германия, Холандия) и пианистката Камелия Миладинова (България, Холандия) – концерт в две части, композиран около идеята за тишината и осмислянето на звука спрямо нея. Лота Венекоски („От атмосферата”) и Исан Юн („Гарак”), Георги Арнаудов („Червените свитъци”) – в първата част, наречена Тишина, и Соната в си минор от Бах и Сонатина от Булез – във втората, наречена След тишината. Всъщност, само творбата на Георги Арнаудов се вписваше в идеята за тишината – с неописуемата красота на натуралния звук, на чистата линия в ефира и отзвучаването й, в представата за небесното. Невероятен виртуоз е Карстен Маккол и майсторството му беше не само и не толкова в бравурата на пиесите на Бах и Булез, а в нереално тихата звучност на флейтата във висок регистър в „Свитъците” на Георги Арнаудов.
още...
26 Юли 2019
К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия
от Георги Арнаудов
МУЗИКАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ.
Употреба – зло-употреба – съотнасяне
Това правене на музика е коренно различно от всички познати ни музикални практики и взирането в него не е чак толкова безполезно. То е белязано от две основни неща – осъществява се с голяма скорост и в големи количества. Съотнасянето на тези две качества бързо и много ни залива отвсякъде и все повече имаме чувството, че нещо не върви. Това води към мащабно и неконтролирано коригиране на съществуващи норми, към видоизменяне на културната, познавателната или индивидуалната психологическа организация на творческия процес и преосмисляне на цялата позната ни досега практика на създаване и изпълнение на музика. Това води и до едно ново разбиране на възможните функции и парадигми на понятията автор, творба, форма, жанр, публика, които, по думите на американския литературовед Ихаб Хасан, стават все по „съмнителни, но далеч от невалидност, преобразуващи се по множество начини”.
още...
4 май 2018
Култура - Брой 17 (3206)
от Екатерина Дочева
БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН НА УДАРНИТЕ
Новата композиция на Георги Арнаудов, която е имала своята световна премиера в Пекин, в оригинал е оркестрирана за традиционни китайски инструменти. За софийската си премиера Арнаудов е претворил пиесата си за вибрафон, маримба и симфоничен оркестър, а заглавието е дълго и трудно за запомняне: „Среднощни песни” – четири антични взора към Небесния свод от сезоните на Поднебесната”. Арнаудов умее да гради древна музикална аура, а от две години импулсите към древността за него идват от Китай. Самото значение на думата взор в тази култура е комплексно и предлага различни перспективи. Музикалната картина разчита на деликатни движещи жестове, с извайване на дълга звукова линия, през детайлните игри с тембрите и тяхното комплицирано съчетание. Създава се външно медитативна атмосфера на застиналост, която обаче излъчва променящо се вътрешно напрежение и чрез солиращите вибрафон (Сара Чакърова) и маримба (Анастас Паев). Софийската филхармония под диригентството на Любомир Денев-син бе достатъчно рефлективна в създаването на своеобразната звукова магма в подкрепа на изкусните темброви движения. Но, според мен, тази творба изобщо не влезе в естетическия контекст на концерта с финеса и деликатността си. Някак потъна в обкръжението от звукова първосигналност.
още...
26 януари 2018
Култура - Брой 3 (3192)
от Екатерина Дочева
СОЛО АНЯ ЛЕХНЕР
Нейният музикален свят се обитава от близки до нашето време гласове. Това тя потвърди и на втория си рецитал. Който започна с пиеси от „Музикални настроения” (1605) на малко познатия шотландски композитор Тобиас Хюм (1569-1645) – войник и музикант, изпълнител на виола да гамба. Счита се, че неговите пиеси са сред най-ранните примери на употреба на пицикато и кол леньо. Без да спира, Лехнер премина към „Три сонета по Микеланджело” на Георги Арнаудов. Гласовете от ХVII и ХХI век се сплетоха в съгласие и единство, осъществиха лелеян кръговрат във времето. Сонетите на Арнаудов събират двете епохи през изповедния глас на инструмента. Самата графика на пиесите особено напомня субтилното изписване на буквите в почерка на Микеланджело. Звуците се редят, сякаш рисуват дантелена розета, и този тип образност бе последователно изваяна в прочита на Лехнер, в който напрегнатата изразителност на сонетите бе положена в тишината с притаено дихание, с фина, брилянтна артикулация. И с естествено подчертаване на импровизационния характер на фактурата на тези пиеси, „събудени” от ренесансовия дух.
От рецитала ще извадя още две преживявания – с Лучано Берио и Валентин Силвестров. Много рядко тук идва музикант с такива качества и вътрешна отдаденост на езика на своите съвременници. Кратката пиеса на Берио „Les mots sont all?s…(1979), написана за 70-годишнината на големия швейцарски музикант и меценат Паул Захер, е уникална с идеята си всеки тон от образуващите името Sacher с мелодичните обращения и ритмични трансформации да бъде разделен от следващия с трийсетивторина пауза... Това умишлено цезуриране създава своеобразна задъханост на музикалното слово в първия дял на пиесата. Тя бе предадена от Лехнер деликатно, но отчетливо; тя използва и ресурсите на реверберацията, за да успокои вълнението на фразата и да подчертае емоционалната напрегнатост на интерваликата в средния дял. Освен инструменталист с впечатляващ звуков арсенал, Лехнер е и много логичен музикант...
още...
© 2020 - 2023, Gheorghi Arnaoudov
© 2020 - 2023, Photos: Alexander Nishkov
© 2020 - 2023, Paintings: Yassen Panov
Contact e-mail: garnaoudov(at)gmail.com
| | | |
