|
|
 |
|
|
Shipwreck Library, New York
МУЗИКАТА НА БОРХЕС
АРНАУДОВ:
PHANTASMAGORIAS I
От Алан Ръч
Публикувано на 8 Август 2024
Последната част е кръстена на Книгата на въображаемите същества. Арнаудов не е първият композитор, вдъхновен от причудливия каталог на Борхес, и няма да бъде и последният – Робърт Парис черпи вдъхновение от произведението през 1972 и 1983 г. за своята Книга на въображаемите същества, а Мейсън Бейтс прелиства страниците й през 2015 г. за своята Антология на фантастичната зоология. Но докато тези американци подслушваха отделни същества за музикални портрети – техните имена щамповат движенията и техните описания информират композиционния процес – Арнаудов изглежда вдъхновен от самата идея на самата книга и само в програмните бележки той разкрива любимите си записи: Фениксът, Еднорога, Краля на огъня и неговите коне, шепа ангели; и най-любопитното, Животни във формите на сфери. В ЦЯЛАТА ЧАСТ има усещане за процесия: завесата се отваря напрегнато, клетките са отключени; и парад от фигури, танцуващи през сцената, цигулката се движи плавно между музикалните форми. Въпреки че е лесно да се тълкуват екзотичните звуци на клавесина и челеста като представяне на остарялото и мистичното, няма нито един момент, в който слушателят да си помисли: „Ах, явно това е еднорог!“ (Или може би „Колко лесно би било да не мислиш за тигър!“) Бестиарийът на Арнаудов прилича повече на гоблен, отколкото на отделни портрети, радостен празник на въображението, което сплита различни стилове в сплотена текстура. Концертът завършва триумфално, шествие от игриви фигури, падащи от погледа, докато завесата пада.
още...
Decrescendo
НАЙ-НОВИЯТ ЗВУКОВ КАТАЛОГ
НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
От Екатерина Дочева
Публикувано на 10 Юни 2023
Словото вдъхновява внимателно структурирано звуково пространство с различни семантични внушения. Мелосът “върви” проектиран в отделните инструменти, в имитативно движение, успокоено от фино изтеглени продължително звучащи тонове, които създават допълнителни пластове в звуковата аура. И също добавят впечатлението за непрекъсваемост в тоновия наратив, въпреки ефимерните финали във фразирането, фиксиращи само много кратък отдих- разреждане на гъстотата в музикалния изказ. Звукосъчетанията са изключително изпипани, важни сами за себе си, но също така формират едно припхлъзващо се времепространство, в което се нанасят натоварени със смисъл тонове-знаци. Всеки може да се опитва да ги разчита както пожелае. Дори си мисля, че и за самия автор някои от тях са все още енигма или добавят към енигматичната си същност в протичането на процеса, назован “Каталог…” Един процес, който може да продължи безкрайно (“ние сме в коя да е точка…” – Борхес). Този код на мислене ни дава самият автор. Като леко повдига завесата в третата част на композицията, с неумолимата изкованост на тежкото остинатно движение в пианото, придружено от виолончело, което обрасва с повтарящи се мотиви в кларинета и двете цигулки. Завършва, като по-скоро спира движението и ако не гледаш изпълнителите ще помислиш, че ще поеме отново – в следваща посока.
още...
Софийски фестивал на науката
МУЗИКАТА КАТО НАУКА
Възможни интерпретации на квантовата
неопределеност в музиката
14 май 2023, 13:00 – 14:00 ч., Зала 42
За първи път във фестивала ще се срещнем с един от най-известните у нас и по света съвременен български композитор, Георги Арнаудов. Заповядайте, за да участвате в един разговор с метафори за срещата между науката и изкуството, в която професорът по композиция в Нов български университет ще търси едно ново разбиране на това какво е музиката, или по-точно, съвременната експериментална музика. Музиката, според него, е едновременно и изкуство, и наука. Музиката и науката – каквото и да разбираме под тези две понятия, са тясно свързани. И двете използват математически принципи и логика, съчетани с творческо мислене и вдъхновение, и двете вървят по неутъпкани пътеки и изследват всички възможни детайли за да стигнат до резултати, които са едновременно просветляващи и вдъхновяващи. Може да се каже, че науката е музика за разума, а музиката е науката на сърцето.
В партньорство с Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Още...
Нов български университет
ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ АРНАУДОВ E
НОВИЯТ ПОЧЕТЕН ПРОФЕСОР НА
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Публикувано на 16 март 2023
Композиторът, музикант, музиколог, професор по композиция и хармония в НБУ Георги Арнаудов беше удостоен с почетното звание на тържествена церемония в Галерия „УниАрт“ след решение на Академичния съвет. Званието „Почетен професор на НБУ“ се присъжда за яркия му авторски композиторски почерк и творчески постижения, за цялостната му дейност и усилия за укрепване на престижа на съвременната българска композиторска школа и българската музикална култура по света, за дългогодишната му преподавателска работа и за участието в Ректорското ръководство на университета.
Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н., връчи почетния плакет и грамота с думите:
„Няма артист в България, който да е едновременно толкова свободен в изкуството, което прави и същевременно с толкова дисциплиниран ум, който му позволява да владее материята на администрацията. Повярвайте, това е много сложно качество да съчетаеш тези две неща. Качеството да четеш творчески и да създаваш десетки и стотици нотни листове и качеството да четеш други листове с параграфи и алинеи по начин, по който да търсиш в тях нови възможности за израстване на колегите в НБУ. Благодарение на ролята на проф. Арнаудов като заместник - ректор ние се радваме на едно чудесно представителство на нашия академичен състав във всички възможни абревиатури, които започват с -НАЦ и завършват с - ИД.
Проф. Георги Арнаудов не е просто композитор, не е само публична личност, не е само завладяващ преподавател, не е само доказал се академичен ръководител, но е и един истински интелектуалец. Това е човек, който не се бои да се намесва със своя позиция в различни проблеми на българското общество и да създава понякога и къси съединения в общуването между академията и обществото. Но при всички положения тези съединения са продуктивни и не ни дават мира да се успокояваме, че сме българи, които просто живеят инертно, а че сме българи, които живеят активно и искат да променят своето общество и своята страна.“
Още...
Shipwreck Library, New York
МУЗИКАТА НА ДЖОЙС
АРНАУДОВ: FOOTNOTE
От Алан Ръч
Публикувано на 26 юни 2022
Носеща невероятно дългото заглавие FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) – въображаема интерлюдия към второ действие на „Tristan und Isolde“ по поемата на Джеймс Джойс, тази 15-минутна творба е написана за виолончело, камерен ансамбъл, и сопрано Sprechstimme. Както подсказва заглавието, творбата е замислена като „въображаема интерлюдия“ за II действие от операта „Тристан и Изолда“ на Вагнер, свързваща сцената, където Изолда е заедно със своята прислужница Бранген и очаква среща с любовника си Тристан. (Немският в заглавието е частично измислен, комбинирайки архаично притежателно време с дума, измислена от семиотика. Т оби могло да се преведе като „...и епизодът на пропадането на Изолда във всички знаци и значения.“) докато добавя „джойсова интерлюдия“ към тази на Вагнер. Шедьовърът може да се счита за акт на безразсъдна арогантност, Арнаудов го прави умно, избягвайки пародията и пастиша и запазвайки собствения си отчетлив глас. FOOTNOTE може да се корени в плътния романтизъм на Вагнер, но е подхранвана и оформена от идиомите на Арнаудов от двадесети век.
Текстът на FOOTNOTE е взет от поемата на Джеймс Джойс „Молитва“, мъчителен вик за еротично заличаване, написана през 1924 г. и публикувана в Pomes Penyeach. Чувствителен към мелодрамата на стихотворението, Арнаудов поставя крещящите думи на Джойс в устата на жена, доверяваща най-съкровените си желания и страхове, нощна монодрама, напомняща Erwartung на Шенберг. Въпреки това, за разлика от Ервартунг, тук няма оперни фойерверки, които да озарят Sprechstimme - „молитвата“ на Изолда е стон, шепот, дъх в нощта. Тази парникова атмосфера става още по-екзотична с вплитането на фрагменти от латински, вмъкнат между строфи на Джойс: “Sanguis natura calidus et humidus est, colore ruber, qualitate dulcis.” По Хипократ, това следва да бъде преведено като: “По природа, кръвта е гореща и влажна, червена на цвят и сладка по качество.”
Още...
Портал "Култура"
ИДЕОЛОГИИ НА ЕКСТАЗА
От Михаил Неделчев
Публикувано на 27 Май 2022
Което и произведение на Георги Арнаудов да посочим, да изберем, почти винаги ще се срещнем с въплъщения на екстазното, с изрази на екстатическото. Дали ще е „Влахерна. Покров Богородичен“ за симфоничен оркестър, или „Un pan de ciel aux millieu du sillence“ („Късче небе в средата на тишината“) за соло пиано (изпълнявано от Анжела Тошева), дали „Incarnation dans la lumiere (Ritual II) – отново за пиано, свири Боян Воденичаров, или „Пътят на птиците“ и „Най-високата точка на вътрешността“ (две от звуковите поеми, където се следва дирята на сътворението, плод на съвместната работа с хореографката Мила Искренова; творби, преодоляващи непреодолимата идея за гравитацията, а „Най-високата точка на вътрешността“ е определена като „гигантски акузматичен колаж от звуци, акустична, конкретна, електронна /…/ обработена музика, предназначена за спектакъл на танцов театър“. Тук ще подредим и поредицата от творби на проф. Георги Арнаудов, плод на въздействията на среднокитайската музикална традиция – възникнали след вълнуваща творческа практика в Поднебесната империя. За „Влахерна. Покров Богородичен“, за въздействието на легендите, чути и видени в Цариград, сам композиторът свидетелства: „Бях истински поразен, потресен. Седнах и започнах да си казвам молитви и колкото и налудничаво да звучи, чувах музика. Съзнанието ми се изпълни със звуци. /…/ Но да си кажа честно, пишех с помощ отгоре“. Според проф. Елисавета Вълчинова-Чендова: „Творбата е изградена върху основен звуков комплекс от 5 тона… Според композитора това са звуците, които до днес могат да бъдат дочути в капките на свещения извор в южната страна на храма. Сълзи, които като че ли продължават да се молят за нашето спасение, капките на извора са и сълзите на Дева Мария (звуков образ в низходящата терца)“.
На цялостното магическо творчество на Георги Арнаудов е посветена удивителната като оформление и като музиковедска концепция голяма монография на доц. Илия Граматиков. Отделните творби на Георги Арнаудов са анализирани в грандиозни културни и художествено-музикални контексти (от образците на ранния Ренесанс до Арво Пярт). Самата тази възможност е една невероятно висока оценка за създаденото от Георги Арнаудов.
Още
БЪЛГАРСКИ КОНЦЕРТНИ ВЕЧЕРИ В НЮ ЙОРК
ПРОДЪЛЖАВАТ С БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА ПРОГРАМА
Световна премиера на творба от Георги Арнаудов
Българско национално радио - "Радио България"
15 декември 2021
На 15 декември в залата на Българското консулство в Ню Йорк трио „Арам“ ще представи произведения от български и американски композитори. Емали Тело – кларинет, Грейс Кулидж – цигулка и Лора Ал-Ахмад – пиано ще изпълнят творби от Джордж Гершуин, Флорънс Прайс, Самюъл Барбър – Соната за пиано, Петър Христосков, Лора Ал-Ахмад.
„Български концертни вечери в Ню Йорк“ е фестивал, представящ класическа и съвременна камерна музика в изпълнение на известни български и чуждестранни изпълнители. Заради пандемията в последно време концертите се провеждаха онлайн, но от края на октомври традицията беше възстановена. Фестивалът е създаден от Павлина Доковска, която в началото ръководеше организацията. През последните години щафетата пое Лора Чекоратова, в сътрудничество с Анна Стойчева и още няколко наши сънародници.
Предстоящото събитие е организирано от Лора Ал-Ахмад в чест на Павлина Доковска. А в програмата ще бъде представено за първи път произведението „Седем и една нощи“ от Георги Арнаудов – изпълнението е световна премиера. Творбата е вдъхновена от „Седем нощи“ на Хорхе Луис Борхес, разказва композиторът. Преди време Лора Ал-Ахмад – българска пианистка и композитор в Ню Йорк, споделя с Георги Арнаудов, че организират концерт от български и американски автори.
Гледай концерта...
БЪДЕЩЕ НЕЗАБРАВИМО
ФАЗА VI
Звукова стенопис "…долу и горе…"
от Георги Арнаудов
Пловдив, Ноември - Декември 2021
Фаза VI на Future Unforgettable ще представи основната си изложба „Colour Words in Prologue“, самостоятелна изложба на автора Руди Нинов (Sarieva, Пловдив, между 19 ноември – 30 декември 2021); ще реализира на същото място и в същия период изложбен жест „Ръчно тъкан козяк, 2.40х1.70 см“ като ситуация, експеримент и предложение за бъдещите „места за среща“; ще предложи мисловната карта „The Mad Carpetmaker = Лудият килимар“, 2021 – творба на Лъчезар Бояджиев, комплементираща тази логика. През събитието Collectors’ Forum, лекция и разговор с колекционера от Перу Карлос Марсано, ще отвори различна переспектива за колекционирането по-скоро като свързване на логики и продължение на пътя на творбата. Фаза VI на Future Unforgettable ще оповести и публикува новосъздадения „Манифест на щастието“, 2021, на УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег Мавроматти). Фаза VI на Future Unforgettable ще даде възможност за разливане и развиване на визуалния си, текстови и социален характер, чрез „звуковата стенопис“ на проф. Георги Арнаудов – български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика, преподавател в Нов български университет. В по-късните си проявления Фаза VI на Future Unforgettable ще представи сътрудничество с авторката Рада Букова.
Повече за "...долу и горе..." - Интервю с Георги Арнаудов
Национална галерия
"Квадрат 500"
ЯСЕН ПАНОВ:
В-ОБРАЗ-ЯВЕНИ МУЗИКАЛНИ ИСТОРИИ
8 Юни 2021 - 8 Август 2021
Поръчайте книгата ТУК
Вернисаж на 8 юни (вторник) от 17:00 до 19:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
Експозицията включва над 250 произведения из най-новото графично творчество на Ясен Панов. Всички те са илюстрации, създадени в периода февруари – юни 2020 за луксозното първо издание на новото музикологично изследване на Илия Граматиков – „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история“ (ИИИ – БАН, 2020).
Илюстрациите представляват дигитални колажи, интегриращи авторски рисунки и разнообразен друг графичен материал от различни исторически епохи и стилове, като по този начин създават един изцяло нов и подчертано фантасмагоричен визуален разказ, бродещ сякаш отвъд хода на времето и паралелно с това като че ли лутащ се измежду пластовете на историята.
Макар и замислени като възчудат образен акомпанимент на музикологичен като жанр и музикален като структура и словесна изразност текст, колажите на Панов надхвърлят обичайната декоративна функция на илюстрацията, защото са положени в ситуация на конструктивен творчески диалог с текста на Граматиков. Те ту тълкуват изложените в него идеи чрез изобразителни средства, ту добавят нови смислови пластове чрез кодирани в графичните елементи интертекстуални връзки, ту явяват в образ духа на анализираната в изследването музика на Арнаудов.
още...
Институт за изследване на изкуствата, БАН
ИНСТРУМЕНТАЛНИТЕ КОНЦЕРТИ НА
МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТИЯ КОМПОЗИТОР
ГЕОРГИ АРНАУДОВ СЪБРАНИ
И ПРОУЧЕНИ В КНИГА
Публикувано на 27 Януари 2021
Поръчайте книгата ТУК
„Това е първа по рода си многоаспектна разработка, проблематизираща композиционните решения на Арнаудов в концертния жанр с акцент върху зрелите му концертни опуси, писани след 2007 година. В нея изследваните обекти са положени в максимално широк исторически хоризонт, разгърнат от епохата на зараждане на кончертатния тип композиционно мислене (преходния период на прага на ранния барок) до наши дни, с цел извеждане на специфичните характеристики на Арнаудовото тълкуване на жанра. Анализираните музикални опуси са положени в съответния им културен контекст чрез прокарване на смислови връзки с образци на изобразителното изкуство, литературни произведения и типични за други изкуства творчески практики. В изследването са предложени изследователска стратегия и музикологичен подход, съответни и релевантни на творческите интенции на композитора, както и на художествените особености на произведенията. Изведена е цялостна концепция за зрелия стил на автора както върху примера на основните обекти на изследване, така и върху други негови творби, анализирани на различни равнища и приведени като допълнителна аргументация към предложените тези. Въведен е понятиен апарат, назоваващ, типологизиращ и характеризиращ зрелия стил на автора, особеностите на индивидуалната му композиционна техника и спецификите на звуковата тъкан в творбите му.
Текстът е разработен в рамките на тригодишния изследователски проект „Съвременна музикална композиция, теория и философия”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката, и се издава от Института за изследване на изкуствата на БАН.
Научен редактор на изследването е изтъкнатият музиколог проф. д-р Наташа Япова – автор на многобройни разработки (книги, статии, учебни пособия и др.) и дългогодишен преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Коректор на текста е Пенка Камова.
Цялостният художествен проект на луксозното първо издание на книгата е дело на Ясен Панов. Той изготвя както графичния дизайн, така и над 250 специално направени за изданието илюстрации – колажи. Техният основен замисъл е да бъдат в непрестанен диалог с текста. Нещо повече – да дават визуален образ както на отделни ключови за изследването идеи, така и на духа на Арнаудовата музика."
още...
Портал "Култура"
ПОД ЗНАКА НА БАРОКА
ОТ Митко Новков
Публикувано на 4 Декември 2020
Честно казано, илюстрации е дребна дума за онова, което е сътворил Ясен Панов за книжното тяло. Може би по-добре е да се каже рисунки, а като че ли най-добре – графики и картини. Изпълнени с техниката на колажа и компютърната графика, те са изцяло синхронни на бароковите мелодии на текста. Разположени почти по цялата му дължина, те придават на книгата един съвсем различен вид, пищен и разкошен. Уж в маргиналиите на листа, отстрани, но има моменти, в които са така филигранно изработени, че преди да продължиш да четеш, разглеждаш. Разглеждаш, за да се възхитиш на фантазията, на умението, на вдъхновението, но и на иронията: Георги Арнаудов в позата кажи го на „Мислителят“, с перука и без, гледа строго изпод очилата, сякаш проследява внимателно ли четеш, разбиращо ли четеш, отговорно ли четеш. А над него винтове, тръби, отвеси и везни, пък най-отгоре фразата: „…ужасно ги е грижа да знаят какво са правили музикантите в миналото – и даже се мъчат понякога да подмладяват техните стилове“. Музикантите, дето се мъчат – един еленоглав и един човекоглав с цигулки. Двамата Арнаудовци от своя страна също са илюстрация на фразата: този без перука се опитва да схване онзи с перуката, да се вмъкне в душевността му, да я разкодира и дешифрира. Умберто Еко говори в „Островът от предишния ден“ за страстта на барока по механизмите и автоматите, а дали не пред Тони Николов бил изразил искрено озадачение: как така смело превеждаме тази негова книга на български, след като никога не сме имали барок?! Ясен Панов обаче показва, че това не е чак толкова страшно: той е усвоил безпогрешно жестовете на барока, използва ги с блестяща вещина и неподражаемо майсторство; барокът, изглежда, е в кръвта му. Личи това навсякъде, но като че ли най-демонстративно във фигурата на пажа – шут и кавалер, държащ странен инструмент в лявата си ръка, а зад гърба му се промъква гепард с пеперудени крила, побутващ с дясната си лапа додекаедър.
още...
Списание "Култура"
"ВРЕМЕ И ИЗБОР
С КОМПОЗИТОРА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
РАЗГОВАРЯ СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА
„От Арнаудовите музикални апарати се носи песен, разказваща за кръгово протичащото време в една въображаема звукова борхесианско-арнаудовска вселена, в която „историите и текстовете никога не са еднакви с прочетените преди това“ и в която погледът на композитора често попада на различни „непрекъснато видоизменящи се състояния на света“. Тези фрагмент е част от монументалния изследователски труд на доц. д-р Илия Граматиков „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история“. Луксозното издание на Института за изследване на изкуствата към БАН в 400 страници с над 250 илюстрации от художника Ясен Панов се появи на бял свят през август т.г.
Темата, с която участвахте в теоретичния симпозиум във Варна в края на август, бе „Абстракцията време в творческия процес на композитора Георги Арнаудов“. Откъде тръгвате към новата творба? Защо „абстракцията време“?
Това заглавие бе поставено от организаторите на симпозиума в рамките на фестивала „Варненско лято“. Темата ме вълнува отдавна и е с далеч по-широк обхват, отнася се до разбирането на творческия процес в музиката, до природата и философията на създаването на музикалната творба. Доста сложно мисловно начинание, в което всеки един отговор води до нови въпроси и често ме кара да се чувствам като в едно пространство, изпълнено с безброй взаимно отразяващи се огледала. Това усещане – не знам дали да го нарека объркване, или вцепеняване – е може би едно от тези, които най-често изпитва всеки творец. Това е вселената от безкрайни възможни ходове, измежду които авторът следва да направи своя начален избор, даващ изходната точка за изграждането на звуковата тъкан и нейната организация. Поставен в такава среда на взаимно отразяващи се звукови единици, от които, дай боже, да могат да бъдат създадени и образи, композиторът пристъпва към още...
още...
още...
Decrescendo
МИТОВЕ И СЕНКИ ОТ ДРЕВНОСТТА
От Екатерина Дочева
Публикувано на 6 Октомври 2020
Мелосната и тембровата същност на четирите звукови поеми някак насочват към идеята, че Арнаудов третира басните на Букова като митове в древния смисъл на понятието; съответно създава синкретична форма, в която гласовете на певицата и инструментите правят минимални, бавни движения, играят с вариантните залежи на тоновото повторение или на преобладаващата пестеливост в интерваловите последования. Композиторът “пипа” много внимателно, да не кажа, свещенодейства със звука около думите, дори може да се каже, че го криптира в поетичното слово, което не иска да пренапрегне, нито да укроти в смисловата му обсесивност. Действа като ювелир, който обработва откъртена от находище скъпоценност. За тази своя цел Арнаудов предписва икономично движение на вокала, повече в речитативен режим, но със съществени еруптивни излитания, според експресията на словесния текст, смисълът на който, повтарям, е доминантен за музикалния. За създаване на допълнително акустично пространство и на обем е прибавил клавирния и виолончеловия тембър. Челото често “лежи” върху един тон в различна динамика, в среден и нисък регистър в свободна диафонична конфигурация спрямо гласа (“Русалките”), в “Кентаврите” вокалът е контрастно експресивен, уталожва се в клавирното обертоново убежище. “Сфинксът….” и “Ефиалт…” сгъстяват още по-интензивно звука, който става откровено експресивен. Наистина ювелирна, също и хомогенна в строежа си работа, но изисква и ювелирен в емисията и движенията си глас.
още...
Тоест
ПО БУКВИТЕ: ГРАМАТИКОВ,
КРИСТЕНСЕН, СЛАВЕЙКОВ
ОТ МАРИН БОДАКОВ
Публикувано на 26 Септември 2020
Инструменталните концерти на Георги Арнаудов:
Сюрреалистични препрочити на музикалната история
Институт за изследване на изкуствата - БАН,
Първо издание с илюстрации на Ясен Панов, София 2020. ISBN 978-954-8594-92-9
Поръчайте книгата ТУК
Монографията на доц. д-р Илия Граматиков върху инструменталните концерти на Георги Арнаудов не е хляб: тя е от фантастичните пасти в българската култура. При това от най-екзотичните и питателни сладкиши, небивало украсен от художника Ясен Панов. Музиколожките интерпретации на доц. Граматиков безспорно не са за моята уста лъжица – и аз си знам мястото. Вече има и отлични рецензии на този стъписващ том.
Книгата обаче веднага попада в тази рубрика, защото проф. Арнаудов е не само мой много близък приятел, но и дълбоко литературен човек. Не само световен композитор, но и световен човек.
„Посмали, Манго“, ще кажете вие. И аз ще се поправя: е, Джо е латиноамерикански човек. Защото музиката на Георги Арнаудов не може да бъде разбрана – и Илия Граматиков превъзходно доказва това – поне без писателите Хорхе Луис Борхес и Алехо Карпентиер.
Композитор ли е Арнаудов? Или преводач на тези литературни колоси? Ето какво ни казва неговият сроден по дух изследовател Илия Граматиков:
още...
Българско национално радио
Програма "Хоризонт"
ИЛИЯ ГРАМАТИКОВ С ВПЕЧАТЛЯВАЩО ИЗСЛЕДВАНЕ, ПОСВЕТЕНО НА МУЗИКАТА
НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Публикувано на 23 Септември 2020
Инструменталните концерти на Георги Арнаудов:
Сюрреалистични препрочити на музикалната история
Институт за изследване на изкуствата - БАН,
Първо издание с илюстрации на Ясен Панов, София 2020.
ISBN 978-954-8594-92-9
Поръчайте книгата ТУК
На 25 септември, петък, в концертния комплекс "България" от 17.30 часа ще бъде представена монография, посветена на инструменталното творчество на композитора Георги Арнаудов. Изследването е изключително задълбочено и мащабно, а книгата-албум сама по себе си е произведение на изкуството. Автор е доц. д-р Илия Граматиков, а стотиците илюстрации са дело на художника Ясен Панов.
Заглавието на труда е "Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: Сюреалистични препрочити на музикалната история".
"Непосредствено преди да ме поканят в проекта "Съвременна музикална композиция, теория и философия" - проект, иницииран от Института за изследване на изкуствата към БАН и в частност от проф. Милена Божикова, имах идеята да пиша върху музиката на Георги Арнаудов, която винаги ме е провокирала, както интелектуално, така и чисто емоционално, защото страшно много ми е импонирала.", сподели в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" музиколога Илия Граматиков.
още...
БНТ "Библиотеката"
КНИГА ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА
БЪЛГАРСКИЯ КОМПОЗИТОР
ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Публикувано на 21 Септември 2020
Инструменталните концерти на Георги Арнаудов:
Сюрреалистични препрочити на музикалната история
Институт за изследване на изкуствата - БАН,
Първо издание с илюстрации на Ясен Панов, София 2020.
ISBN 978-954-8594-92-9
"Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история" е изследване на музиколога доц. Илия Граматиков. Монографията е разработена в рамките на изследователския проект "Съвременна музикална композиция, теория и философия", финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН, и се издава от Института за изследване на изкуствата към БАН.
С подробности за изданието в студиото на "Библиотеката" гостуваха авторът - преподавателят в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Илия Граматиков, и илюстраторът на книгата - художникът Ясен Панов.
Вижте видеото!
още...
Портал "Култура"
МУЗИКАТА НА АРНАУДОВ
В ГРАМАТИКАТА НА ГРАМАТИКОВ
Инструменталните концерти на Георги Арнаудов:
Сюрреалистични препрочити на музикалната история
Институт за изследване на изкуствата - БАН,
Първо издание с илюстрации на Ясен Панов, София 2020.
ISBN 978-954-8594-92-9
Думите звучат. Интонациите им, низходящи, възходящи, почти недоловимо задържащи се на една височина, пробиват писмената и достигат до ухото.
Звучи книгата на Илия Граматиков. Но се и гледа. Гледка и звук се допълват, репликират се и се синхронизират. Гледката тълкува думите, а те тълкуват творбите на композитора, избран да бъде главен герой, в стремежа си да постигнат онази правилна отмереност (bene modulandi), която е идеалът на музиката като наука/изкуство.
Дали тримата виновници – Илия Граматиков, музикологът, от когото е книгата, Георги Арнаудов, композиторът, за когото е тя, и Ясен Панов, художникът, който им приглася със своето перо, четка или компютър, – са се надпреварвали да грабнат шапката на славата, аз не знам, но сега тя подскача от глава на глава.
Георги Арнаудов, известен още и като Джото (преди) или Джо (сега), е мегазвезда на музикалното небе, Ясен Панов е друга звезда, не нарисувана, а рисуваща, отдавна наредила се на съседното, рисувателното, Илия Граматиков е свръхновата, на небето на науката. Нова, нова, колко да е нова? Присъствието му в публичността не от вчера буни духовете: предишната книга на автора – „Пасионът през втората половина на ХХ век: композиторски решения на литургичния жанр“ (2015/2019 г.) – прикова вниманието на музиколози, хуманитаристи и четящи хора от различни професии; върху концертния живот често стои печатът на името му; пръстът му не по-рядко привиква творчески и изпълнителски фигури от света, за да участват в ръководения от него ежегоден международен музикален фестивал ppIANISSIMO; студентите, на които той преподава история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, слушат лекциите му с възторг и респект (понякога и с малко страх).
още...
Relevant Tones
# 277 МУЗИКАЛНО НАСЛЕДСТВО:
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС
Posted on July 29, 2020 in Themed Shows
Големият аржентински писател Хорхе Луис Борхес е оказал огромно влияние върху множество художници, писатели, философи и мислители и композиторите не са изключение. Разговаряхме с известния учен и изследовател Борхес Даниел Балдерстън от Университета в Питсбърг за живота и епохата на Борхес, както и с композиторите Карла Килстед, Диего Вега и Георги Арнаудов за това как творчеството му е вдъхновило тяхното музикални мислене.
MUSIC
hlor u fang axaxaxas mlo – mvmt 3 (excerpt) and hlor u fang axaxaxas mlo – mvmt 2 by Diego Vega
The Squonk. The Ink Monkey by Carla Kihlstedt
Fragment (Ritual III) by Gheorghi Arnaoudov
Marching to Carcassonne by Alexander Goehr
Hochigan by Carla Kihlstedt
More...
Илия Граматиков
ИНСТРУМЕНТАЛНИТЕ КОНЦЕРТИ
НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
СЮРРЕАЛИСТИЧНИ ПРЕПРОЧИТИ НА
МУЗИКАЛНАТА ИСТОРИЯ
Институт за изследване на изкуствата - БАН,
Първо издание с илюстрации на Ясен Панов, София 2020.
ISBN 978-954-8594-92-9
„Можем да си представим сюрреалистичния тонов паноптикум в Арнаудовата музика като звуков еквивалент на Борхесовата вселена, описана като безкрайна библиотека във вечността – едновременно измежду и отвъд историята; библиотека с безпределни шестоъгълни пространства с вентилационни шахти, с безбройни томове на всевъзможни езици и в безчетни варианти, със спираловидна стълба, виеща се нагоре и надолу, изчезвайки в далечината. В тази библиотека Арнаудов е както прилежен библиотекар, така и страстен читател, и вдъхновен писател, пренареждащ, препрочитащ и пренаписващ томове с причудливи истории, възникнали в творческото му въображение от провокиралите го текстове, образи, звуци, места, случки и какво ли още не сред откритото из етажите на историята нагоре и надолу по витата стълба или из посоките на света по неизбродимите пространства с рафтове на тази вселенска библиотека. И така в акта на пренаписващите препрочити, пречупен през личния светоглед и индивидуалния опит с историята, се случват небивалите срещи на призраци от различни епохи и музикалното съчленяване на въображаеми митични същества, калиграфски записани в тонови текстове и темброво изрисувани в звукови образи. И тъкмо в пренаписващите препрочити става възможно притеглянето на феномени из бездната на времето и безкрая на пространството в една непосредствена и автентична актуалност тук и сега; феномени, споделени като личен размисъл върху смисъла на преживяното в прочита – размисъл, подтикващ към нови и нови препрочити.“
още...
Петък, 10 юли 2020
Събота, 11 юли 2020
Античен театър - Пловдив
OPERA OPEN 2020: ВРАТИТЕ НА СЪНЯ
Гала откриване
Премиерен мултимедиен спектакъл с произведения от Й. С. Бах, А. Вивалди, К. В. Глук, В. А. Моцарт, Л. ван Бетховен, Дж. Верди, О. Месиан, Г. Арнаудов.
Пространството ражда идеи, акустики, преживявания, спомени и пророчества. Пространството има своите сънища. Опитахме се да ги чуем и доловим – и да ги разтълкуваме със средствата на музиката, на танца, на визуалните изкуства, чрез специфични разположения и овладявания на Античния театър. Какъв е светът, който сънуваме, и какъв - сънят, който живеем? Театърът на сънищата ще отвори портите си и ни кани...
Диригент – Диан Чобанов, Режисьор – Нина Найденова, Хормайстор – Драгомир Йосифов, Хореограф – Мариана Крънчева, Сценография и мултимедия – Петко Танчев, Костюми – Николина Костова–Богданова.
Солисти: Камен Чанев - гост, Зорница Иларнионова, цигулка, Анет Артинян, виолончело, Кирил Пенчев, кларинет, Август Методиев, Александър Носиков, Вера Гиргинова, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Евгения Ралчева, Ива Ананиева, Крум Гълъбов, Марияна Панова, Марк Фаулър, Момчил Караиванов, Светлана Иванова, Свилен Николов, Станислава Момекова, Таня Иванова
Хор, Оркестър и Балет на Опера Пловдив
още...
<
Елисавета Вълчинова-Чендова
КОНЦЕПТЪТ „НОВА ЗВУКОВА СЕТИВНОСТ“
ТВОРЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ, ВЛАДИМИР ПАНЧЕВ, ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Институт за изследване на изкуствата - БАН,
ISBN: 978-954-8594-82-0
В края на месец Ноември 2019 г. издателството на Институт за изследване на изкуствата издаде най-новата книга на проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. Концептът „нова звукова сетивност“ – творчески проекции: Димитър Христов, Владимир Панчев, Георги Арнаудов. Книгата е посветена на актуален за съвременността творчески проблем – търсенето на нова естетика и нов музикален език в полето на Art Music. Най-общо той е изразен с термина „нова звукова сетивност“, въведен като естетическа и музикалнотехнологична категория. Това е свързано с мисленето за музиката като ново звуково пространство. Изследвани са примери от три индивидуални композиторски проекта – на Димитър Христов, Владимир Панчев и Георги Арнаудов. Анализирани са различни проекции на „новата звукова сетивност”, разгледани в хоризонта на новата музика.
Книгата Концептът „нова звукова сетивност“ – творчески проекции: Димитър Христов, Владимир Панчев, Георги Арнаудов е посветена на актуален за съвременността творчески проблем – търсенето на нова естетика и нов музикален език в полето на Art Music. Най-общо той е изразен с термина „нова звукова сетивност“, въведен като естетическа и музикалнотехнологична категория. Това е свързано с мисленето за музиката като ново звуково пространство. Изследвани са примери от три индивидуални композиторски проекта – на Димитър Христов, Владимир Панчев и Георги Арнаудов. Анализирани са различни проекции на „новата звукова сетивност”, разгледани в хоризонта на новата музика.
още...
17 Декември 2019
SHIPWRECK LIBRARY, New York
by Allen Ruch in BORGES
БОРХЕС И МУЗИКАТА - ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Борхес винаги е бил очарован от тангото и дори е автор на няколко „милонги“ - аржентински народни песни, изпълнени със страст, чест и отмъщение. многобройни музикални творби са били вдъхновени от Борхес, от лирически коментари на поезията му до сюрреалистични фрагменти от класиката на музикалния авангардна класика, коментиращи неговата фабулистка проза. Този раздел на Градината представя бележки за тези произведения и техните композитори.
Георги Арнаудов е български минималист, който пише духовна музика, която сътворява невъобразими „мистични пространства”. Докато светската музика, стремяща се към религиозност, е твърде често пронизана с клишета, от "new age" музика до "inspirational"-ните филмови партитури - дори Джон Tavener от време на време се отдаваше на сантименталноста - неспокойната, търсеща музика на Георги Арнаудов избягва безпогрешно тези клопки. Възприемайки дисонанса и намирайки красотата в странното, музиката му остава вкоренена в авангарда, но неговата елегантност и острота могат да бъдат приети изцяло и те са уместни и достъпни. Трудна за категоризиране и невъзможна за предвиждане, музиката на Георгий Арнаудов наистина може да бъде категоризирана с така злоупотребяваното понятие „уникална“.
- Алан Ръч, Shipwreck Library, Ню Йорк.
още...
7 Декември 2019
Портал Култура от Митко Новков
НА РЪБА НА ТИШИНАТА, ПРЕКОСЯВАЩ ВРЕМЕНАТА
Разбира се, всеки, що-годе запознат с историята на съвременната класическа музика, веднага ще се сети за Джон Кейдж и неговата прочута пиеса „4.33“, назовавана още „Пиеса на тишината“. Струва ми се обаче, че разликата между „4.33“ на Джон Кейдж и FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) на Георги Арнаудов е радикална: Кейдж държи на случайността, любимата му книга е „И Дзин“, „Книга на промените“, и неговата пиеса се превръща във вместилище на тази случайност – някой слушател ще се изкашля, тук ще изскърца стол, там ще прошумоли програмка; „4.33“ се пълни с различни звуци, бих ги нарекъл дори шумове, които всъщност съставляват нейното съдържание.
Докато при FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) имаме организирана, извикана, нарочна, та дори, ако щете, принудена, настоятелна, дисциплинираща тишина, която е толкова задължаваща, толкова императивна, че не само оркестърът или певицата, ами и самата публика не смее да шукне. Кейдж оставя звуците да нахлуят в тишината, Арнаудов заставя звуците да потънат (или да се възвисят) в тишината; неслучайно Наталия Илиева пише за неговата музика („Червените свитъци“): „Всъщност само творбата на Георги Арнаудов се вписваше в идеята за тишината – с неописуемата красота на натуралния звук, на чистата линия в ефира и отзвучаването?, в представата за небесното“.
- Митко Новков, Култура, София.
още...
15 Май 2019
Театрална зала „Алма Алтер“, Софийски университет
САМОТАТА НА ТВОРЧЕСКИЯ АКТ
РАЗГОВОР С КОМПОЗИТОРА
ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Събитието е част от „За музиката“ - замислен като диалогичен формат, чиято цел е да даде възможност да мислим, слушаме и разговаряме за музика по начин, който не е затворен нито в „закодирания“ строго професионален език, нито в чисто любителската битка на вкусове. Всяка от срещите в тази серия ще предложи различна перспектива, зададена от предпочитанията на подбраните гости към определени теми, свързани с различни музикални епохи, разнообразни исторически и социокултурни контексти, стилове, жанрове, тенденции, и разгърнати въз основа на представителни извадки от техни любими музикални произведения. Подобна перспектива предполага по-интимна атмосфера, предразполагаща към споделяне на подчертано лично – както любителско, така и професионално – отношение към музиката. Водещ на разговорите ще бъде музиковедът Илия Граматиков, диригент, преподавател по история на музиката и артистичен директор на фестивала ppIANISSIMO.
Георги Арнаудов е български композитор, преподавател в Нов български университет, доцент по композиция и хармония, доктор по музикознание и музикално изкуство. Автор е на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, клавирна музика, музика към театрални и балетни постановки. Носител е на национални и международни премии и награди. През последните години негови творби имат своите световни премиери в най-престижни концертни зали във Ванкувър, Виена, Лондон, Москва, Мюнхен, Ню Йорк, Париж, Пекин. Реализирал е записи на десетки свои творби и има издадени осем авторски звукозаписни албума.
още...
Юни, 2018
Българско музикознание, 2/2018
ЗВУКЪТ КАТО РИТУАЛ В ТВОРЧЕСТВОТО НА
КОМПОЗИТОРА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
За Георги Арнаудов ритуалът, взет като практика, реалност и метафора на мисленето, е друг начин на осъзнаване на света и полагането на целия наш живот в него. Ритуалът на единението е това, което е създавало среда, културна общност и единен обществен порядък. Особено важни за анализа на неговите пиеси, озаглавени като „ритуали“, е разбирането му за музиката в ритуала. Композиторът я определя като особено състояние на звука, при което едновременно хем трябва да останеш в сюжета на реалността, хем да създадеш онзи метаезик, който създава другата, непозната образност. В подкрепа на своите разсъждения като ярки примери той посочва Монтеверди, Хендел и Бетовен, чиято музика е създадена с най-малък разход на средства, без усложнения на мисълта и тъканта и този подход води до грандиозни смислови ходове, до потапяне в естеството.
Ритуалът – като различни обредни жестове, посветени на свет- лината и света/космос с неговото съграждане от хаоса и стремеж към божествената хармония, има специално място в творчеството на Ге- орги Арнаудов. Автор е на: Ритуал I за пиано (1988), „Въплъще- ние в светлината“ – Ритуал II (1993), „Svarog ритуал“ за пиано (1994), „Borges Fragment“ – Ритуал III за соло виолончело (1993), „Kells“ – Ритуал IV (1999) за соло виолончело , както и на други творби, които, без да са озаглавени така, са мислени в тази посо- ка. Ще цитирам едно много точно почувствано изказване на творец литератор – Марин Бодаков: „В музиката на Арнаудов звукът при- добива ритуално измерение“ . Интерпретирани са от изпълнители като музика, възприемана като „свещенодействие“, „разтваряне в необятните пространства на звука, тишината, светлината“, „магическо преживяване и съпреживяване“.
Още...
31 Май 2017
Гласове. Автор: Милена Нейова
ГЕОРГИ АРНАУДОВ - ДЖО:
МУЗИКАНТСТВОТО УНИЩОЖИ СОБСТВЕНАТА СИ ГИЛДИЯ!
И така, дойде моментът, в който баща ми реши, че трябва да координира дрънкането (моите композиторски дейности де) от съседната стая, което му пречеше да свири. Заведе ме при първия си приятел и съученик Парашкев Хаджиев, който много се зарадва – аз му показах разни мои неща, той ми показа друго и на тръгване посъветва баща ми: Много добре върви, харесва ми. Сега трябва да направи следното и затова те съветвам да се обърнеш към... Баща ми вдигна вежди: При кого да го водя, Парчо! Нали ти ще го поемеш? – А, не! – Е как така? – недоумява баща ми. – Ами така, ние с него няма да се разберем! Като го виждам какъв е характер, той няма да ми се подчинява, на мен няма да ми е приятно, затова нека учи при друг. Тогава не си дадох сметка колко правилно решение е взел. Дори продължи със строгото си отношение към мен – където и когато можеше, ме гонеше и ме тормозеше. Няма да забравя, един ден се явявам на изпит и Парашкев Хаджиев ме посреща от вратата на кабинета на заместник-ректора:
Така, какъв сте вие? Как се казвате? Кой ви е пуснал да учите тук? Какви са тези работи, които сте написали?! Това тук е грешно!
Стана ми ужасно неприятно, защото не разбрах на какво се прави, мисля си, защо се държи така: Кой сте вие, как се казвате... В един момент кипнах: Кое е грешно написано?! Грешно ще е, ако вие сте ми задали нещо и аз не съм го направил правилно. Може да е лошо, може да не ви харесва, може да е грозно, но не е грешно. Като скочи: Ти ли ще ми даваш акъл?! Изгони ме като мръсно коте. И стоя аз пред вратата, чакам си оценката и слушам разговора на висок глас между преподавателите. Парашкев Хаджиев казва: Предлагам да му се пише двойка и да се изгони! – а проф. Здравко Манолов ме защитава: Аз пък предлагам шестица! Настана страхотна разправия, най-накрая ми писаха тройка и Парашкев Хаджиев излезе, за да ми съобщи намусено: Хайде, оставаш!
още...
10 Май 2017
Гласове. Автор: Милена Нейова
ДЖО АРНАУДОВ – ОПАСЕН ЧАР,
ПОТАЙНОСТИ И НОТИ
Започнаха да се занимават кога с евтини, кога с лоши халтури. И не ни е виновна нито държавата, нито липсата на добро финансиране. Виновни сме си ние, които не пожелахме да се организираме и да си свършим работата. Вместо това настанаха раздорите. Още януари месец 1990 г., на първия конгрес след 10 ноември, Съюзът се разцепи на две, всички се изпокараха. Беше неприятно време, защото, ако искаш да свършиш някаква работа, все трябваше да внимаваш кой от коя група е, кой срещу кого е. Времена, за които не искам да си спомням. Втора част от интервюто с композитора Георги Арнаудов - Джо, което даде специално за "Гласове".
Разказвана ми е десетки пъти от нейната дъщеря и моя баба по майчина линия, която държеше да се знае и помни, че родът ни идва от Перущица, а въпросната прабаба, тогава едва 19-годишна, е свидетел и участник в Априлското въстание.
Много страшни битки са се водили по този край, но най-кървавата е по време на голямата обсада на башибозука през пролетта на 1876 г. Когато започва клането, цялото село се скрива в „горната църква“, храма „Св. Атанасий”. В нея са и прабаба ми (тогава 19-годишна девойка) заедно с майка си, двете си по-малки сестри и братчето им, пеленаче на около 40 дена. Турците подпалват църквата и всички шест-седемстотин човека хукват да се спасяват в долната църква. Бягството е много трагично, защото, за да могат да излязат от прозореца на църквата, са натрупали трупове на убити въстаници, по които като стълба да слязат бягащите. Майка им вижда трупа на мъжа си, хвърля се върху него и тълпата я премазва, а въпросната моя прабаба заедно с трите по-малки деца успяват да се доберат до долната църква „Св. архангели Гавраил и Михаил“. Там по време на обсадата убиват двете ? сестрички (братчето единствено оцелява, но не знаем каква е неговата съдба), а нея раняват тежко с три оловни куршума в гръбнака.
още...
1 Януари 2013
ЛИК
от Ирена Гъделева
ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Можем да го определим като успешен български композитор - творбите му се изпълняват, има издадени авторски албуми и участия в звукови антологии както в Българи, така и в чужбина. Ирена Гъделева се опита да открие какви са опорните точки в една композиторска кариера.
През януари 2012 Софийската филхармония представи световната премиера на творбата му Влахерна. Покров Богородичен а през ноември в прочутата лондонска зала St. John's Smith Square прозвуча за първи път неговия Концерт за цигулка и оркестър. Phantasmagorias II в изпълнение на Иво Станков и Arcadia Mundi Orchestra с диригент Джордж Хлавичка.
Вие сте от хората, за които казват че са израснали "на жълтите павета". Имаше ли софийската бохема влияние върху артистичното ви възпитание
Разбира се, София беше съвсем малък град със съвсем друг културен профил - говоря за 60-те и 70-те години, когато нещата течаха много интензивно. Време, когато вмсички музиканти и културни дейци, писатели, художници, които бяха учили в Европа между двете войни, бяха в най-активния си период. Отпечатъкът на Европа беше виден - през цялото време ние бяхме отворени към нея. Разбира се това течеше на различни пластове - имаше официозната , определяна от партията и държавата култура, но имаше и и друг пласт, много любопитен ъндерграунд. да се виждаш с хора, които са учили при едни от най-големите музиканти в Европа, срещали са се с големи писатели и художници в Париж, Мюнхен или Виена и други центрове, беше много любопитна атмосфера. Бих казал, че тогава имаше нещо парижко в града, и то в един неофициален, заден план...
- Интервю на Ирена Гъделева, ЛИК, бр. 1, януари 2013.
още...
© 2020 - 2023, Gheorghi Arnaoudov
© 2020 - 2023, Paintings: Yassen Panov
Contact e-mail: garnaoudov(at)gmail.com
| | | |
