"Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика!" -Наталия Илиева, Култура; "Българският композитор Георги Арнаудов е създал голямо количество дълбоко вкоренени в минимализма творби, но и в същото време е сътворил един интензивен, населен с богато въображение вибриращ звуков свят, който настойчиво предизвиква конвенционалното мислене. Виталният навик на работа с множество от литературни източници, различните естетични идеи, и съприкосновението с други форми на изкуствата открояват ярко неговата музика в днешната Европейска музикална култура..." -Ерик Салцман, Ню Йорк; "Един действително удивителен и прелестен диск..." –Барнаби Рейфилд, Fanfare, Ню Йорк;"...Затихнала и средновековно обагрена мистерия..." Роб Барнет, MusicWeb International; "Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва." -Наталия Илиева, Култура;


Arnaoudov_Kultura

Илия Граматиков
ИНСТРУМЕНТАЛНИТЕ КОНЦЕРТИ
НА ГЕОРГИ АРНАУДОВ
СЮРРЕАЛИСТИЧНИ ПРЕПРОЧИТИ НА
МУЗИКАЛНАТА ИСТОРИЯ

Институт за изследване на изкуствата - БАН,
Първо издание с илюстрации на Ясен Панов, София 2020.
ISBN 978-954-8594-92-9

„Можем да си представим сюрреалистичния тонов паноптикум в Арнаудовата музика като звуков еквивалент на Борхесовата вселена, описана като безкрайна библиотека във вечността – едновременно измежду и отвъд историята; библиотека с безпределни шестоъгълни пространства с вентилационни шахти, с безбройни томове на всевъзможни езици и в безчетни варианти, със спираловидна стълба, виеща се нагоре и надолу, изчезвайки в далечината. В тази библиотека Арнаудов е както прилежен библиотекар, така и страстен читател, и вдъхновен писател, пренареждащ, препрочитащ и пренаписващ томове с причудливи истории, възникнали в творческото му въображение от провокиралите го текстове, образи, звуци, места, случки и какво ли още не сред откритото из етажите на историята нагоре и надолу по витата стълба или из посоките на света по неизбродимите пространства с рафтове на тази вселенска библиотека. И така в акта на пренаписващите препрочити, пречупен през личния светоглед и индивидуалния опит с историята, се случват небивалите срещи на призраци от различни епохи и музикалното съчленяване на въображаеми митични същества, калиграфски записани в тонови текстове и темброво изрисувани в звукови образи. И тъкмо в пренаписващите препрочити става възможно притеглянето на феномени из бездната на времето и безкрая на пространството в една непосредствена и автентична актуалност тук и сега; феномени, споделени като личен размисъл върху смисъла на преживяното в прочита – размисъл, подтикващ към нови и нови препрочити.“

още...



shipwrecklibrary

SHIPWRECK LIBRARY at SEPTEMBER 08, 2019
by GREAT QUAIL in BORGES

BORGES MUSIC – GHEORGHI ARNAOUDOV


Борхес винаги е бил очарован от тангото и дори е автор на няколко „милонги“ - аржентински народни песни, изпълнени със страст, чест и отмъщение. многобройни музикални творби са били вдъхновени от Борхес, от лирически коментари на поезията му до сюрреалистични фрагменти от класиката на музикалния авангардна класика, коментиращи неговата фабулистка проза. Този раздел на Градината представя бележки за тези произведения и техните композитори.
Георги Арнаудов е български минималист, който пише духовна музика, която сътворява невъобразими „мистични пространства”. Докато светската музика, стремяща се към религиозност, е твърде често пронизана с клишета, от "new age" музика до "inspirational"-ните филмови партитури - дори Джон Tavener от време на време се отдаваше на сантименталноста - неспокойната, търсеща музика на Георги Арнаудов избягва безпогрешно тези клопки. Възприемайки дисонанса и намирайки красотата в странното, музиката му остава вкоренена в авангарда, но неговата елегантност и острота могат да бъдат приети изцяло и те са уместни и достъпни. Трудна за категоризиране и невъзможна за предвиждане, музиката на Георгий Арнаудов наистина може да бъде категоризирана с така злоупотребяваното понятие „уникална“. - Алан Ръч, Shipwreck Library, Ню Йорк.

още...


Arnaoudov_Kultura

Събота, 7 Декември 2019
Култура от Митко Новков

НА РЪБА НА ТИШИНАТА, ПРЕКОСЯВАЩ ВРЕМЕНАТА

Разбира се, всеки, що-годе запознат с историята на съвременната класическа музика, веднага ще се сети за Джон Кейдж и неговата прочута пиеса „4.33“, назовавана още „Пиеса на тишината“. Струва ми се обаче, че разликата между „4.33“ на Джон Кейдж и FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) на Георги Арнаудов е радикална: Кейдж държи на случайността, любимата му книга е „И Дзин“, „Книга на промените“, и неговата пиеса се превръща във вместилище на тази случайност – някой слушател ще се изкашля, тук ще изскърца стол, там ще прошумоли програмка; „4.33“ се пълни с различни звуци, бих ги нарекъл дори шумове, които всъщност съставляват нейното съдържание.
Докато при FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…) имаме организирана, извикана, нарочна, та дори, ако щете, принудена, настоятелна, дисциплинираща тишина, която е толкова задължаваща, толкова императивна, че не само оркестърът или певицата, ами и самата публика не смее да шукне. Кейдж оставя звуците да нахлуят в тишината, Арнаудов заставя звуците да потънат (или да се възвисят) в тишината; неслучайно Наталия Илиева пише за неговата музика („Червените свитъци“): „Всъщност само творбата на Георги Арнаудов се вписваше в идеята за тишината – с неописуемата красота на натуралния звук, на чистата линия в ефира и отзвучаването ?, в представата за небесното“.

още...


© 2020, Gheorghi Arnaoudov
© 2020, Paintings Yassen Panov
Contact e-mail: garnaoudov(at)gmail.com