Gheorghi Arnaoudov

"Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика!" -Наталия Илиева, Култура; "Българският композитор Георги Арнаудов е създал голямо количество дълбоко вкоренени в минимализма творби, но и в същото време е сътворил един интензивен, населен с богато въображение вибриращ звуков свят, който настойчиво предизвиква конвенционалното мислене. Виталният навик на работа с множество от литературни източници, различните естетични идеи, и съприкосновението с други форми на изкуствата открояват ярко неговата музика в днешната Европейска музикална култура..." -Ерик Салцман, Ню Йорк; "Един действително удивителен и прелестен диск..." –Барнаби Рейфилд, Fanfare, Ню Йорк;"...Затихнала и средновековно обагрена мистерия..." Роб Барнет, MusicWeb International; "Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва." -Наталия Илиева, Култура;

ГЕОРГИ АРНАУДОВ
ИМПЕРИЯТА НА СВЕТЛИНАТА

Gheorghi Arnaoudov: The Empire of Light. A. Tosheva - piano. Concord Concerto CCD-42032 - 56:40 ‘ Produced by Heiner Stadler. Ritual I "Svarog Rituel"). Ritual II ("Incarnation dans la Lumière"). “...un pan de ciel au mileu du silence...”, Partita I.

На друго място в този брой обсъждам често срещаната заблуда да се бърка техниката, използвана за създаване на изкуство със самото изкуство. В повечето музикални групи в интернет, както и на страниците на повечето издания, посветени на музиката, човек често ще срещне някой, който описва музиката на този век като колосална ерозия, като най-общо приписва нейния провал на Шьонберг и неговите наследници. Записът, който разглеждаме, представлява интересна главоблъсканица за подобно виждане, тъй като българинът Георги Арнаудов (р. 1957 г.) може точно да бъде описан като постсериалист, но звученето на музиката му, което в крайна сметка е най-важното нещо, няма нищо общо със сериалната композиция. Настоящото издание, което включва пълната му клавирна музика, очевидно е неговият дебют на CD. Трябва да кажа направо, че обичам музиката от този компактдиск и несъмнено ще стана уморителен за приятелите и семейството си с настояването си, че ТРЯБВА да слушат тази музика. По-проблематично е да се опише каква точно е тази музика.

Рекламните материали подчертават минималистичните качества на Арнаудов и наблягат на тази посока като средство за популяризиране. Ерик Залцман, чиито текстове за новата музика ми харесват от двадесет и пет години, подчертава мистичния аспект на изкуството на Арнаудов в своите занимателни информативни бележки, като оприличава музиката като изпълваща тишината, както димът от ритуален огън изпълва въздуха. Резултатът е привидно изковаване на връзка с източноевропейците Пярт и Горецки. След това идва онази сериалистична връзка, за която споменах по-рано. С дължимото ми уважение към Залцман и превъзходната промоцията в Конкорд, аз чувам музиката като извираща от Месиен и Шелси. В цялото си великолепие, ревербериращия звук на пианото затвърждава тази представа и може би предлага на слушателите друг път към музиката на Арнаудов.

През цялото време в музиката проникват звуци на камбани. Двата Ритуала и трите части, които съставляват Un pan de ciel au mileu du silence... (Къс небе сред тишинатата по картини на Магрит), датиращи съответно от 1991, 1992 и 1991-94 г., представляват пет начина за правейки по същество едно и също нещо. И петте творби се позовават на светлината в заглавията си (а втората част от Un pan... е носител на заглавието на диска, The Empire Of Light). Музиката започва с един тон, обикновено РЕ, тих или силен, и след това се надгражда, за да включи всичките дванадесет тона от гамата. В крайна сметка музиката се връща към първия тон, обикновено означен с ppppp, преди да се върне към тишината. Признаците на сериалните концепции обаче остават. Дванадесетте тона не се появяват всички преди повторение, но след като се появят, те винаги се появяват в същия ред. Няма транспозиция на порядъка, и въпреки че тоновете се комбинират един с друг, и както се изместват в регистъра, така и хармонията и мелодията се видоизменят непрекъснато. През цялото време той използва ревербериращите обертонове като орнаментация на основните ноти, изграждайки масивни структури на това, което Щокхаузен в своята клавирна музика назовава цветна тишина. Тенденцията да изгражда редовете си в терци и квинти означава, че в музиката винаги има усещане за звучни акорди, за разлика от клъстери. Има определено усещане за липса на квалифициран начин за разглеждане на конкретните включени духовни качества, усещането за нещо по-голямо, което се случва, присъства тук толкова, колкото и при Брукнер.

Като казах всичко това, нещо като шок е да стигнеш до последното произведение в програмата, ранната Партита I от 1983 г., която е описана от Залцман като всъщност сериозна, и да откриеш на практика всички настоящи натрапчиви идеи на Арнаудов, присъстващи в неговия опит за неокласическа сюита. От петте части (Прелюдия, Речитатив, Ария, Токата и Фуга) само последната има някаква прилика с по-конвенционална музика.

Без партитури човек трябва да приеме на вяра точността на изпълненията. Пианото е прекрасен инструмент и така както е направен запис в софийската Зала България, тонът на Анжела Тошева е нещо за съзерцаване.Препоръчвам го задължително.

John Story, Fanfare Magazine January/February 1997

За пресата (PDF)...