Gheorghi Arnaoudov

"Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика!" -Наталия Илиева, Култура; "Българският композитор Георги Арнаудов е създал голямо количество дълбоко вкоренени в минимализма творби, но и в същото време е сътворил един интензивен, населен с богато въображение вибриращ звуков свят, който настойчиво предизвиква конвенционалното мислене. Виталният навик на работа с множество от литературни източници, различните естетични идеи, и съприкосновението с други форми на изкуствата открояват ярко неговата музика в днешната Европейска музикална култура..." -Ерик Салцман, Ню Йорк; "Един действително удивителен и прелестен диск..." –Барнаби Рейфилд, Fanfare, Ню Йорк;"...Затихнала и средновековно обагрена мистерия..." Роб Барнет, MusicWeb International; "Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва." -Наталия Илиева, Култура;

ГЕОРГИ АРНАУДОВ
ПРОТИЧАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕ

Георги Арнаудов: Протичане и пребиваване. © 2017 Българско национално радио, MK57496. [1-2] Le Rappel des Rameaux. Марио Ангелов - пиано; [3] Пейзаж с птици. Людмил Ненчев - цигулка, Александър Василенко - пиано; [4] Kells. Анатоли Кръстев - виолончело; [5] Brahms versus Wagner (Имагинариум по Матилда Везендонк). Теодора Христова - цигулка, Йордан Димитров - цигулка, Демна Гигова - виола, Христо Танев - виолончело, Елена Дикова - пиано; [6-8] Barocus ex Machina. Концерт за пиано, хамерклавир, чембало и оркестър. Симфоничен оркестър на БНР, диригент Георги Димитров; [9] Laus Solis. Симфоничен оркестър на БНР, диригент Милен Начев.

С напредването на времето биографичните бележки за един композитор би трябвало да стават все по-кратки, докато накрая се превърнат в няколко думи и числа – името и евентуално годината на пристигането му на този свят. Това е трудно постижимо и е валидно само ако той е извървял правилно пътя си, преодолял е страстите си и е започнал да се подготвя да се превъплъти в нещо Безименно. Така авторът постепенно се превръща в своите творби, а това - както казва Борхес - не е никак лошо превъплъщение. В такъв случай той може да потъне в Безпределното, да застане на границата на Небето и Земята и да потъне в Бездействието.

Бездействието, в което ще съзерцава самопораждащия се звук, който пребивава в безкрайността и протича в светлината на вечността.

Отвъд това, далеч от подобно блаженство се разпростират лутанията на плътските превъплъщения на различно подредени тонове, затворени в оковите на творбата – суетна в своите очаквания, нетърпелива да попадне в паяжините на сравнението и отровата на привързаността, неспособна да приеме реалностите на безкрая, потънала в суровата и безмислена сериозност на професионализма и традициите.

Подредените в това издание творби са осезаем звуков белег на подобни дълги и бавни лутания, на обработване на различни звукови събития и на така трудното организиране и подреждане на тяхното протичане. Те са плод на едно много, много бавно писане – толкова бавно, че дори сам не знам кога и дали въобще пиша.

Това са лутания, породени от различни протичания на моята биография, случвали се по толкова невъзможни и невероятни начини, че понякога се питам дали не съм си измислил всичко това. Немалкото снимков материал опровергава последната идея и ме лишава от възможността да оценя въображението си като по-голямо от невероятните случвания, които изобретява Живота.

Това са лутания, породени от различни мои по-кратки или по-дълги пребивавания на най-различни места на кълбото, в антични храмове или по малки улички на старинни градове, места, в които заснемам причудливи обекти, по галерии и пинакотеки, по книжарници или библиотеки, в които се ровя в стари книги или се опитвам нескопосано да изографисвам антични йероглифи и букви или, най-накрая, пред светещи екрани, на които нанасям като художниците отломки от чутите звуци.

Казват че тези протичания и пребивавания, са ме захвърлили някъде в междуетажията или по библиотечните лавици на Времето – нещо, което ме е лишило от усет и чувствителност към Съвременността и нейното изкуство – но вероятно така е трябвало да става...

-Георги Арнаудов

Четейки текстовете на Арнаудов (с не по-малък интерес от този към музиката му), се замислих как бих описал характеристиките на неговия стил, как бих скицирал системата от творчески избори и решения, задаваща перспективата и устойчивия модел на културната среда, към която той ни приобщава с произведенията си, разкриващи ни и въвличащи ни в хоризонта на едно пълноценно в смислеността си пребиваване, на едно съвместно вживяване и заживяване в света и времето на творбите му.

Какво прави разпознаваем облика на творческия свят на Арнаудов, първоначално озадачаващ ни с привидната си еклектичност, сякаш съответстваща и съзвучна на разноликата ни съвременност? Как да обрисувам с думи неговия музикален език, силно повлиян от литературния изказ на Борхес – на славещия се с прозвището „алхимик на словото” писател, към чиито текстове Арнаудов се отнася с настървение и опиянение (както многократно сам отбелязва в свои интервюта и писания)?

Дали тоновият свят на Арнаудов не е тъкмо музикалният еквивалент на онази Борхесова вселена, представена като Вавилонска библиотека във вечността с безкрайни шестоъгълни пространства с вентилационни шахти, безбройни томове на всевъзможни езици в безчетни варианти и спираловидна стълба, виеща се нагоре и надолу, изчезвайки в далечината?

Дали Арнаудов не е едновременно и библиотекар, и читател, и писател, пренареждащ, препрочитащ и пренаписващ томове с истории, възникнали в творческото му въображение от провокиралите го текстове, образи, звуци, места, случки и какво ли още не сред откритото из етажите на историята нагоре и надолу по витата стълба или из посоките на света по неизбродимите пространства с рафтове на тази вселенска библиотека?

Дали в акта на пренаписващия препрочит, пречупен през личния светоглед и индивидуалния изказ, не са възможни сюрреалистичната среща на личности от различни епохи, хомогенната амалгама от тоново разказани текстове и темброво изрисувани образи, както и съчленяването на прецизно работещи художествени механизми от технологични средства на разнородни творчески практики?

Навярно тъкмо в подобно пренаписване е възможно притеглянето на феномени от бездната на времето и безкрая на пространството в една непосредствена актуалност тук и сега – в близостта на нашата собствена културна среда; феномени, споделени като личен размисъл върху смисъла на преживяното в прочита. Въображаемите и музикално в-образ-явени истории на Арнаудов са увлекателни в своята неповторима чудатост и магнетични с ярката си звукова аура. Разказани с изкусна реторика, категорична жестика и богата фигуративност, те въвличат в своя имагинерно-фантасмагоричен свят и подтикват към нови и нови препрочити.

-Илия Граматиков, Култура - Брой 19 (2899)/2017

За пресата (PDF)...